автор: meiia

"не с втурване в живота на друг..."
ANG

Не бих те прекосила "ей така"!
Ще се надявам камък да ме спъне,
а подир мен предателска ръка
да ме дамгоса още с тебе сънена.
Да ме кълват пазачите-орли,
когато закопнявам небесата ти.
И ти по мене камъни хвърли,
понеча ли да взема чудесата ти!
Ако повярвам, че и аз съм в тях,
отвън ме остави измамена тогава.
Животът бе, докато те живях.
Смъртта е всичко, дето ми остава.