автор: Lachistata

Белязаните с утринност реки
потичат синкави в деня.
Осиротели лодки по брега
дочакват своите рибари-
ще тръгнат
напреко към края.
Масивни корени от вчера
са впили зъби в калта,
свличаща се бавно
към водата.
Лианите от спомени
в изкусен садистичен танец
достигат бистрите си отражения,
ръце простират
уж да ги спасят,
но всъщност, за да ги удавят.
По този бряг пълзя,
така желая
лицето си да хвърля
в дъхави треви,
сред цветни аромати,
но винаги на камъни и кал попадам.