автор: vavilon

Знаеше, че братовия му син е жив.Беше задължен пред паметта на Стилиян да пази Стефан. Катастрофата, после онзи пожар….Но най- вече бе задължен на Бога, за да опази Християнството от еретически учения.Това, което оставяме, е шепа пръст, напоена със сълзи…
Трябваше да се моли, но спомените го обладаха.Почувства сърцебиене.
"Необходима е голяма сила, за да можеш да живееш. И при това да забравиш до каква степен живот и несправедливост са едно и също нещо…".
Отецът се беше отклонил от Словото Божие : "Каквото искате да правят човеците за вас, това правете и вие на тях ". Притиснаха го. И кръвната връзка се налагаше да мине на заден план. Той бе избрал Божия път. А за да върви по него, се искаха жертви. Но как да жертваш собствения си брат?! Кръв от кръвта?…Защо постъпи така? Съгласи се да жертва Стилиян - в името на църквата. Може би защото същността на злото е себелюбието.Човек без да иска поставя себе си в центъра на Живота. Така личната суетност е предмет на уважение и поклонение.И всичко си има цена, преуспяването - също! Дори, когато се прави " в името Божие…". Стилиян завърши духовната семинария. Обаче още тогава не се подчиняваше лесно на дисциплината там. Свободата на вярата ли го направи неверник?!…Християнството избягваше темата за секса. Тя бе табу, от което хората трябва да се пазят.И в мислите му се появи последният разговор със Стилиян :
- Братко, помолих те да размислиш за твоето малодушие спрямо Нашия Бог- Иисус Христос…Но ти не ме послуша и увлече със себе си много от моите послушници. Кармата, дхармата, Вишну, Шива, Рама, Кришна, Рамаяна, Йога…Това противоречи на вярванията ни. Какво общо имаш ти с хиндуизма?! Ние не вярваме в прераждането на Душата. А теорията ти за кармата е смехотворна. На кого служиш ти, всъщност?!…
Ние двамата никога не сме се обичали истински, винаги сме спорили, още като деца. Имам право на собствена концепция за хората, обществата, Живота! Смятам, че не трябва да се делим, защото така намразваме индивидуалността на личността.И ти , и аз - нека да живеем както е Богу угодно! Но не, теб те преследват користолюбиви и себелюбиви цели и не би допуснал другия да мисли по- различно!…
Но братко, за теб съществува една върховна действителност и множество божества и богини! Как може да искаш да се примиря с това?! Ако искаш свобода, не прави достояние тези твои съждения, не увличай монасите, ти ги объркваш с лекциите си! Спри се, помисли!
Не! Не! Да помисля! Ха! Да съм мислил! Кажи си го направо, да помисля за теб, за това, че мога да объркам плановете ти за монопола ти в църквата, за издигането ти по йерархията! Остави ме! Всеки да следва пътя си!
Спри!
Вратата се затвори с трясък…
Беше принуден…И инсценираха катастрофата…Бил пил….Не видял червения светофар и отсрещната кола… После в дървото…И починал, на път за болницата…
Отецът трябваше да се примири.В името на върховната власт, дадена му от църквата…

Стефан беше се облегнал на дланта си и разглеждаше кутията със стари снимки.Някои от тях бяха черно -бели.Особено една беше неговата слабост. Виждаше се жена, със сламено руса коса, дете, не повече от годинка с големи очи и мъж около 40-те, с орлов нос и леко набола брада.
На гърба на снимката пишеше : Стефи, Стиви и Пати. Опитваше се да си обясни противоречието как майка му бе станала алкофоличка, а баща му - параноик. Някои му предписваха и други диагнози. Леля му Дима веднъж се изпусна…, някои ги бил разделил. Но повече не пожела да каже. Чувстваше се понякога като аутсайдер.Беше готов да воюва за позиците си, да се бори срещу "лошите", да оневинява страдащите.Чувствителен? Глупост! Може би желанието да има родители до себе си прокарваше пропастта между възможното и вероятното. Оттам се случваше да усети несигурност.Ала бързо му минаваше. И пак бе готов на лудории.Особено спрямо Дочка.
Имаше моменти, в които си представяше как я прелъстява…Тя е красива, но бедна мома, която работи в чифлика на лелите.Спасява я от извратените набези на кръчмаря. И се залюбват. Учи я да язди кон и заедно препускат по Обетованата Земя…
Унесен почти заспа.

Невена беше намерила интересна древнокитайска книга за Любовта, наречена "Тао любов".Отби се в общежитието на Дочка и шепнешком започна да и чете части от книгата.Тао любовта е философия, която вярно е служила на китайците и уселвала вътрешните потенции с помощта на рецепти за благоразумие и точен избор на време.Тези, които познават тао любовта, са ката добрия готвач, които знае как да смеси 5 миризми във вкусно ястие. В ъв Вселената всичко е създадено от хармонията мужду Ин и Ян.
"Мъжът принадлежи към Ян.
Особеността на Ян се състои в това, че той
Леко се възбужда, но и леко отстъпва.
Жената принадлежи към Ин.
Особеността на Ин е в това, че е трудно да
Се възбуди, но също толкова трудно и да се насити."
Не след дълго към тях се присъедини и Яна - Съквартиранката.Така мина повече от час.От време на време се подочуваше тих, ала весел кикот…

Отче, на бюрото Ви е информацията, която поискахте…
Благодаря Византии! Свободен си!
Но нямаше ли да Ви придружа до местното архиерейство? Казахте…
А, да, но се налага лека промяна в плана, приятелю…Възникна нещо по - важно. Отиди да си починеш….
Както кажете, отче…

Оливио жадно се зае да чете.

"Господи Иисусе Христе, Спасителю наш! От любов към човеците Ти слеза на земята, за да спасиш погиващите. Ти с милостива ръка изцери болестите и немощите на тези, които потърсиха Твоята божествена помощ….Зная, Господи, че не всякога Ти бях признателен и благодарен за здравето, което ти даром ми даваше…"
Любимата му леля боледуваше. Стефан се молеше от все сърце за нея.Известно време не ходеше на лекции.Замина за тихата провинция, постоя няколко дни, но по нейно настояване, си тръгна. Не знаеше, че ще я види за последен път…

"Оливио, няма дълго да ме бъде…И тайната, която стои между нас, ме изгаря ежедневно….Зная за атентата над внук си, когато при пожара, едва не загина…Искаш да ми пука за тебе, когато толкова вини причини на мен, Стефан, Стилиян…Явно беше му писано да загине при онази катастрофа, Волята на Бог е била такава…Ами ,ако твоя човек не беше предупредил полицая навреме, какво щеше да стане?!…Милото ми внуче!…Искаш да знаеш повече за него! Но аз винаги съм те държала далече от Живота му, защото имам чувството, че който и да се докосне до теб, ще загине…Доста мислих….Зная, че краят наближава, ала не съжалявам за себе си!…Желая да осигуря на Стефан възможно най - доброто бъдеще. Затова и реших да ти дам възможност да поправиш грешката си в името на твоя брат…Една кръв сме, но характерите ни, начина на мислене и живот за по- различни. ОБвиняваш ме, че не съм вярваща.Не мисли, че съм държала Стефан далеч от Вярата! Опитвах се да го възпитам като християнин, знаещ позволените и не толкова позволени правила…Благодаря за изпратените пари, много мило! Ще се възползвам, за да ги оставя на внука си.Колко много прилича на майка си.Странно защо я откриха мъртва заедно с любовника си. Не, не вярвам в приказките, които се изприказваха по неин адрес - наркоманка, лека жена…И двамата бяха млади, непокорни, влюбени…Ех, спомени! Но не съм съгласна да привличаш Стефан към учене в духовната семинария! Той си има друг път в Живота, остави го сам доброволно да го измине!И се моля да постъпиш най- правилно, за да нямаш угризения на съвестта някой ден…Смятам, че не трябва да научава за теб. Така е по - добре. Ще бъде щастлив по своему. Жалко, че ще съм на небето и не мога открито и земно да се радвам на успехите му……
Твоята любящя сестра…."

Времето беше дъждовно. Още през ранното утро, мъглата не се бе разсеяла, а лесно беше покорила къщите, улиците, малките блокчета със сиво-бял отенък. Към обяд група от хора се събра покрай къщата на две етажа и само минути ги деляха от тихото траурно шествие. На гробищата познати и непознати лица се смесваха в съзнанието на Стефан. Очите му, големи езера, не забелязваха хората. Тихо се молеше.Но тази молитва съдържаше стонове, високи като планини, мъка, позната на Иисус, смирение, близко до Духовното.
"Праведен, дълготърпелив и многомилостив Боже! Ти ми изпрати страдания от любов, защото Ти, Господи, накзваш когото обичаш и към когото благоволиш.Ти нараняващ и превъзваш раните, умъртвяваш и съживяваш, унизяващ и издигаш, сваляш в ада и изваждаш от там….".
Някои донесе венец от жълти рози, изглеждаше много красив.Към него имаше бележка : В памет на Бети.Без име, без подпис.И едни жълти големи рози.

Тъмнокос младеж изказваше съболезнованията си на Стефан. Потупа го приятелски по рамото. Невена ги наблюдаваше отстрани. Плачеше и се. Чакаше Дочка. Защо ли закъсняваше? Знаеше, че е важно.Мислеха да отидат на кино, за да разведрят Стефан….

…Дочка облече ленената бежава рокля, която контрастираше на тъмните кестеняви коси.Тъкмо щеше да тръгне на време.Беше проверила какви филми даваха. Естествено, че ще гледат комедията : "Анализирай това ".Ще зарадва Стефан. Дано да види как се усмихва! Телефонът звънеше. Учудена тя го вдигна.
Ало? Добър ден! Търся г-ца Найденова…
Да, аз съм…
И сигналът прекъсна. "Хм, що за работа?! ". Обу обувките с високите токчета и се поглесна в огледалото….Звънецът!…
Отключвайки попита кой я търси.Отговори и тънък любезен глас :
Поща, госпожице!
Недоумявайки отвори. Някой я притисна грубо, запушвайки устата с парцал.Всичко сякаш се обви с тъмнина.

Стеф, никой не отговаря! Дали не и се случило нещо! Не е типична за нея.
Погледна я леко натъжен, но после успя да и отвърне шеговито :
Невенке, моме, не мисли подобни неща!Да отидем и да я измъкнем от къщи!- и я хвана под ръка.
След повикването по 911, двамата стояха и продължаваха да гледат недоумяващо цялата стая. На пръв поглед като че ли нищо не беше пипнато. Но вратата на банята беше насилствено отваряна и в нея имаше следи от борба.Полицаите намери късчета от ленена пола и сутиен.Следи от кръв.И…. горе, горе към тавана….О, Боже….Невена пищеше, Стефан - ругаеше истерично. Завързана на кука висеше едно момиче…Не! Не! Не и тя!Полицаят недоумяваше. Това не беше истинско момиче! Там висеше кукла, направена от силикон, красива при това! Но следа от Дочка нямаше.Освен бележка, оставена на масата : "Чакай обаждане!".

Отецът недоволстваше. Това ли можаха да измислят подчинените му! Страхотен план, няма що!…
-Отче, на момичето и няма нищо, само където доста се противеше!
-Нищо ли?! Да не мислиш, че съм сляп?! Онова…., ще накарам да се моли за живота си!
Но, отче….
Махай се! Да не те виждам повече!
"Говеда, наредиш им да свършат нещо…Не, спокойно, спокойно, само, където излишно се стряскам…", ала продължаваше да нервничи из кабинета си.
Полицаите бяха безпомощни. Властта на църквата не биваше да се подценява.Детективът Стоули говореше лично по телефона с отеца. Той му обеща, че лично е заинтересуван да хванат похитителите. Младото поколение не бива да се оставя в ръцете на Сатаната.

-Как така нищо не съм усетила! Били са я проследили, знаели са къде живее, с кого се среща…От полицията смятат че става въпрос за грешка.
В какъв смисъл грешка!-възмущаваше се Стефан - Те трябва да пазят обществото, да можем винаги да се опрем на Тях! Грешка!….
А ако вече е извън страната?! Продадена….Още никой не е звънял, а мина трети ден…
Стефан мълчаливо се огледа.Невена продължаваше да говори.
-Ела, да влезем в онази книжарница!- прекъсна диалога той - Не гледай настрани, следят ни!

-Кои бяха?1
Мъж с манто и широкопола шапка. Излезе от една кола.
Да се махаме!

Отецът лично изпрати бележка до детето на брат му. Молеше го за среща, в която щеше да му каже нещо важно.
"Среща в патриаршията ли?!
Обръсна се, облече офхициалния си костюм и се запъти за срещата.
Имаха нареждане да го пуснат веднага.Целуна ръката на отецът и се поклони.
Ела, дете мое, доближи се ! Разположи се удобно. Чай или кафе?!
Да…, разбирам че си учуден от случващото се, това е нормално.Много бих искал да помогна на следствието и разбира се и на теб в търсенето на приятелката ти…..Аз…бях близък с леля ти Бети…Да, ти не знаеш, но….след дълбок размисъл реших да ти се разкрия…Познавах и баща ти…, беше мой приятел…Зная, зная, че си силно изненадан….
И за мен работят хора, които ще намерят момичето….Но имам само едно условие…Смятам че не искам толкова…Бих желал да ме приемеш за свой наставник и да си под моя протекция…Да, ти имаш данни да бъдеш мой приемник…Всичко е в твоите ръце…Но се откажи от онова момиче….ще го намерим, повярвай ми! Но тя не е за теб!….
Ще ти се обадя, помисли си….

Той е зъл демон, скрит зад сърцата на хората!И ти си готов да се откажеш…ат мечтите си, от пътя си…ще разкажем на полицаите.. - плачеше Невена
Венче, той държи Живота на Дочка!Властта е негова, разузнаването - също!Познавал е баща ми….дали катасрофата е била ….
За какво говориш?!
За нищо - като в полусън и отговори- важното е да му се подчиня! За него това е важно! Все още не разбирам защо. Но ще разбера, ще видиш! Не трябваше да те забърквам! - святкаха очите му.

Същата нощ Стефан се молеше :
"Спасителю!Научи ме да прощавам от душа на всички, които с нещо са ме обидили. Зная, че не мога да застана пред Тебе с чувствата на вражда, които се крият в моята душа. Загрубяло е, Боже, моето сърце! В мене няма любов.моля те, научи ме да прощавам на онези, които са ме обидили, огорчили и оскърбили, както и Сам Ти, Спасителю мой, на Кръста прости на Твоите врагове! Амин! ".

Още когато Оливио бе решил да последва стъпките духовни, знаеше че цената, която ще плати, за да преуспее в духовното си поприще, ще е прекалено голяма.Тогава беше млад, амбициозен, корестолюбив, точен в преценките и решенията си. Паметта му не изневеряваше на делата, насочени към православието. Беше послушнник при отец Иван. Достолепната фигура на стареца, го изпълваше с респект.Кроткато благост и смирение на отчето караха враговете да го уважават. Истинската вяра струеше от него като прекрасен топъл ден.Оливио слушаше мъдрите съвети на отец Иван, ала се случваше и да подходи и своеволно, ако преценеше.Така проправяше по - бързо пътят към властта. Имаше и свой личен грях, който и сега често го смущаваше, макар и за кратко.На 26 години срещна любовта. Онази, за която казват, че е истинска и себеотрицаваща.Тя крещеше в него, молеше, кореше, топлеше, караше да мечтаеш…Видя девойка на не повече от 18 години, разхождаща се в градината, намираща се във вилата на отчето.Косите и , огрени от слънцето , тялото, изящно в формата си, шапката, която държеше в ръцете си, приличаща на паперуда …о, боже , Венера е възкръснала!….От гледката го изтръгна повелителя му.
Отче, простете!
О, синко, гледаш момиче, което аз много обичам, но до скоро бе в пансион и едва от дни е тук, за да порадва старческото ми око…Синко, това хубаво девойче, е моята дъщеря…
Оливио слушаше като зашеметен.Колко изненадващ може да е Животът! Когато мислеше, че знае всичко за отеца, хоп, ново откритие! И то какво!…
Нощ след нощ мислеше само за нея. След запознанството Оливио позагуби трезвата си решителност и си позволи да се остави на чувствата.Ала чувства без разум стават често пагубни за обичащият.
Особено когато отецът нямаше и намерение да разреши на Оливио да се поддаде на Любовта.Най-малкото може би защото не подозираше за нея…Или заради Клетвите за вярност, дадени между девойката и друго момче от духовната семинария.Трябваше да узнае кой е конкурентът му.
Нещата си дойдоха на мястото, защото Оливио стана свидетел на страстна целувка. Беше тъмно, но знаеше че Павлина е с някого…."Ще го убия!Мръстник!Ще направя живота му черен! "…
Павлина приемаше Оливио като по- големия брат, такъв, какъвто не е имала. Невинността и, природната интелигентност, вярата я правеха добра, нежна, одухотворена. Оливио я гледаше и сърцето му биеше за битка срещу непознатия.Изтръпна, когато разбра, че конкурентът му е неговият собствен брат. И цялата желана доброта се изпари, побягна от Душата му.Мразеше, а се налагаше да обича. Така го учеше религията, отеца, Света…
Отиде в най- отдалечената провинция и стана протеже на отеца, заместваше го в беседите с вярващите и приемаше изповедите. Когато получи писмо да се прибере за два дни, за да присъства на сватбата на брат си, той се засмя ехидно и скъса на парчета съдържанието на повикването.Смяташе се за силен, но завистта и гнева заемаха предимство в характера.

Погребаха отеца.Отиде си от света тихо и спокойно, издъхвайки в леглото. Сега слушаха за всичко Оливио.Той бе господаря в архиепископията.
Не се виждаше с брат си. А и той не настоявяше…По принцип не се разбираха. Роди се и детето им, момче. Нарекоха го Стефан. После катастрофата…,отмъщението на Оливио и към Павлина.Изпрати свой хора, за да я замесят в скандал за наркотици и алкохол.Вярата не го промени. Остана си вълк.Гонеше кариера и постигаше своето завидно бързо.Когато се налагаше, плащаше на някого и той му вършеше черната работа.Остави жив Стефан не от обич или съжаление, а от любопитство.
Изповядваше хорските съдби, на сам не вярваше в своята. Не обвиняваше вече никой. Беше предан на парите. Годините минаваха. Безразличието прерастна в болка. Получи удар, три дни бе в кома.Лекарите не допуснаха на напусне толкова бързо този Свят. Има светлина, има сила! Оливио я видя. Говореше му Господ, че е рано да го прибира при себе си.Даваше му възможност да изкупи греховете. Да се погрижи за бъдещето на детето на брат му. Да разбере, че и любовта лекува.

Дочка му напомняше Павлина. Можеше да спази обещанието, но по своему.Ако Стефан избере духовенството и забрави за чувствата си. Така постъпиха с него. Така щеше да постъпи и той. Въпреки болката!…Въпреки молитвите!…Въпреки капките от доброта!…Отвличането стана почно според плана. После - срещата със момчето….Братовият син!… Сега щеше да има всичко! Животът му щеше да се преобрази - беше се отново подчинил на завистта, жаждата за възмездие…И тъкмо когато мислеше, че ще почувства удовлетворение, Оливио не почувства нищо….Като през лента минаваха събитията от живота му, виждаше тъжни очи, болезнени усмивки, разплакани лица….Видя у себе си Дявола!….И се сви, уплашен като животинче, се сви в леглото си и изкрещя! Крешеше без глас, без звук, без тон….Успя само да напише : " Освободете я веднага! " и замря като ранена птица.

Погребението беше грандиозно.Бог го обичаше, защото позволи да има гроб, да умре от естествена смърт…Бог е любов, защото въпреки греховете, ни учи винаги да бъдем по- добри, по- човечни и по- достойни личности….

СтеФан завърши с отличие университета.Невена кумува на сватбата им. Дочка роди близнаци.

"Господи Иисусе Христе, Боже наш, Боже на всяко милосърдие и щедрост! Твоята милост е безгранична, и човеколюбието Ти - неизмерима дълбочина. С благоговение и обич, като недостойни раби, смирено принасяме благодарност на Тебе, добросърдечния, за благодеянията, които ни стори.Славим Те, Хвалим, възпяваме и величаем като наш Господ, Владика и благодетел….Слава на Тебе, благодателю наш, во веки веков! Амин! "…