автор: pale_with_fear

Познавам тишината отсам прозореца,
зад който веселят се спомени
и кряскат насмешливо срещу мен,
подритвайки любими мигове.
Със пръстите си правя им решетка,
но се просмуква вчерашният ден,
барабанейки по душата с капки лепкави.
Пътечка си направиха добрите,
останали, като застинали за снимка,
а лошите - смолист катран зачернят клетките,
превръщайки косите ми в костици сребърни.
Завихрен - филмът прожектира
натрупани един до друг познати късове -
забързана по пътя срутвам къщите,
а песента на птиците, останала в сърцето
пося отново болката и завъртя сълзите ми.
Познавам тишината от прозореца...