автор: estir

Не зная кой и как започна първи,
но приказки с вълшебства се отваряха,
обичах те и мразих те до сълзи,
а в думите ти сякаш се разтварях.
Чумосвах те... с магии те прегръщах,
Вратите ти със взлом разбивах
Не си оставях път назад за връщане
И уморена от любов заспивах...
Не помня как, но май обърках царствата
умеших самодивите с каубои...
а змейове и жаби чрез клюкарстване
в съюзници превръщаха се мои...
Каляските препускаха до счупване,
А колелата им виенски се въртяха
побъркани от шеметното всмукване
на нуждите на сетивата...
Висяха стълбите на Жулиета
Които изкачи със серенади
Припадаше до влюбване комета,
Когато ме целуваше с шамари.
Не зная как, но цял живот ми липсваше
И писах парфюмирани поеми,
А клоунът ми бегло ги разлистваше
И не успя докрай да ме превземе.
Не зная кой, но моят конекрадец,
Със ужас припознавам все на тебе,
Огньовете отдавна съм наклала,
По въглени ще ходя - само гледай.....