Вече ми домъчнява за теб
по мое
(капризно)
желание.
За устните ти
за ръцете ти
и за краката ти
всъщност.
И за онова
(наше)
състояние
между
неизбежно
и насъщно.
Ще те погаля насън
ще ме погалиш
ще се заплетем
в ласките си
ще се събуждам
със стонове
и ти също.
Някои ще заспиваме
отново
други
ще будувате.
Но ти все пак
не ми вярвай.
Може
да се преструвам...