Виждаме това което нашият мозък ни избира да виждаме.Казвам на някой, че съм красива жена.Аз съм си най обикновена жена подобна на милионите други жени, но представата за мен вече е създадена.Красива.Всъщност да си обикновен човек е най трудното нещо на света винаги съм го твърдяла. Лесно им е на необикновените, виж на обикновените никак не им е.
На три без коз играта спи и манша ти е в кърпа вързан.Като си направиш маншовете и робера ти е вързан.Ако го искаш.Един робер можеш и никога да не го направиш.Какво печелиш ли.Печелиш време или печелиш живот.Такова било и последното желание на един осъден на смърт.Нещо като анекдот е.Но е вярно.Най вече ако си осъден, а си вкопчен силно в живота.Виж ако играеш на импове е различно, но това е друга история със задължения за която ще разкажа друг път.
Той имаше малко бяло кученце и много го обичаше.Малкото бяло кученце също го обичаше.Той нямаше кой друг да го обича в тази къща в която понякога човек е самотен сред много хора.По скоро не понякога, често е самотен или почти винаги е.Кученцето умря от преплитане на червата и той го понесе тежко.Нещо в него умря заедно с малкото бяло същество.Решение имаше, той бе умен човек и с порив да подреди по същия начин нещата си взе друго малко бяло кученце, което си приличаше като две капки вода с предишното.Кучетата когато са от една порода си приличат и можеш да си намериш друго изглеждащо досущ еднакво на първото.Новото куче беше и не беше като старото.Имаше друг нрав.Лижеше го по ръцете и това го дразнеше.И тогава той го намрази.И тогава болката по старото куче стана още по силна.Няма заместители на любовта.Живееш я докато е жива.После остава последното желание на един осъден на смърт, да играеш цял живот една игра която може и да не ти харесва, но си е начин да живееш дори и нещо да те дразни.Ако това да живееш после някак си е някакво успокоение за един умен човек.