автор: Belle

Махнах всички твои снимки
От стената в мойта стая.
Приличаха вече на картинки
От чудна приказка - омая.

Омръзна ми да чакам
Ти да се обадиш.
От съзнанието си те махам -
Друга почвай да си дириш!

Бях безумно влюбено момиче,
За теб си мислех ден и нощ.
Бях невинна като бялото кокиче,
Не знаех, че ще ме отрежеш с нож.

Малко време мина, вярно,
Но свойта пролет аз преминах.
Сега цъфтя дори по-харно -
В червена роза се превърнах.

Има много, много рози по света -
с тях има обсипани цели поля.
Но като малкия принц и ти ще осъзнаеш,
Че единствената роза съм аз за твоята душа.

Аз съм чувствителна, крехка и надменна,
Но за мене ти ще се погрижиш -
както той за нея;
на всички рози красотата
в мен ще видиш.

На Радо - 17.03.2006