В дреха от кристал облечени,
лукс, стъкло, обков от месинг...
Бели маргарити вие сте обречени,
спретнати във празничен букет.
Тъжно свели сте главици нежни,
вехнат бавно свежите листа...
И ви виждам как поглеждате
със копнеж по родните поля.
Там кадето вятърът ви галеше,
слънцето събуждаше деня.
Там кадето въздухът трепереше
чисто, волно и на свобода....
Бели ,нежни, тъжни маргарити,
лъскавият дом е ваш затвор...
Колко много си приличаме,
и тъжа със вас и впервам взор...