автор: desiteneva

My first impressions from the land of unlimited opportunityes... (ама някой друг път)

Ами, какво да кажа - голямо село е Америката. Всеки се бъхти за няколко долара повече. Страната на неограничените възможности не е за хора с ограничени такива, сиреч за нас. Мъжът ми поставя климатични инсталации по къщите и се прибира след 12 часа работа на 55 градуса температура и целият полепнал със стъклена вата от покривните изолации, а аз по 12 часа бърша насрани бабешки дупета. И всичко това за 2300$ месечно, от които ни остават по 500$ за цигари (единственото ни развлечение) и за каширане за лятото в БГ. Тук без кола си загинал - всичко е на по 20 км. минимум разстояние. Жега страшна, прашно, няма зеленина - пустиня.
Преследваме американската мечта - да живеем на село в дървена къща тип бунгало за 250 000 $, с 2- 10 годишни коли и фойерверки с телешки пържоли за 4 юли. Така поне го правят американците.
Тук не е моето място, но понеже съм безумно вироглава и упорита, смятам да им покажа коя съм и за какво се боря (Във всеки случай не за демократичен Ирак). Та така общо взето.
Поне добри хора се смилиха над нас и ни подариха легло - king size, та да си пуфтим и да се въртим на воля от жегите нощем. :-)
За първи път си купихме и кола, която е на 7, а не на 17 години, ама климатикът и по-скоро духа топло, отколкото да ни охлажда. Викам си - ще взема да се стопя от жегите тука, ама нейсе - 3 Сникерса струват 1$, как да не си ги хапнеш.
Мексиканци тука дал господ, почти 1 000 000 са. Ще взема да се кръстя Есмералда, та да ме вземат по-лесно на работа.
Тука ми викат ДеЗи, не можели да го кажат със С, ама ко да ги прайш, американска им работа.
Единственият свестен сладкиш е легендарната, емблематична торта с моркови от вица за заека и мечката, а под табелата: Китайски стоки забранени за внос и продажба в САЩ - рафт с маратонки Шанг ли за 20 $ чифта.
В краен случай, ако не стигат за друго парите и, ако ти тежи, освен да си купуваш джапанки за по 99 Цента, няма какво друго. Алкохола тук е по 20 $ бутилката.
Всички викат срещу Мексикано, а се тъпчат с ТАКО и ФАХИТАС, каквото и да означава това. Тук разбрах, че има чипс от царевично брашно, а не само от картофи, а също разбрах и, че ми се повръща от него.
И на фона на тази безумна екзотика, за да е пълна картината, ежедневно пътувам по улици с екзотичните имена: Шагри ла, Мескал, Индиана, Чола, Оливе и с.н.м., както казва една моя приятелка (не знам какво значи, ама ми звучи подходящо).
И Бай Ганьо (не на последно място) разбрах, че бил кореняк американец. Ама нищо българско няма в него, повярвайте ми.
Привършвам за сега, скоро пак ще ви пиша.
Поздрави:
ДеЗи Тенева