автор: Vedrin

Умореното слънце се скри зад хоризонта млечен.
Тъмната нощ засвири своя валс.
Ти беше минутна стрелка, чертаеща вечност.
В твойте кръгове нежни вглъбявах се аз.

Най-подире, когато луната изгря
между парещи устни да погали страстта ни,
часовникът трепна и времето спряло
легна в твоето тяло, като миг съзерцание.

Затанцувахме валса на тъмната нощ.
Без минути - във пълно безвремие.
Вечността ни обгърна с интимен разкош.
Бяхме лунни... Въздигнато земни.