автор: phifo

Мъката ще те отмине, казвам ти,
в битова словесна менажерия.
Ако иска да ти бръкне в пазвата,
дай да ти порови и в сърцето.

Нека да погледне през ключалката,
да повдигне снощната постеля.
Хвърляй им кутията с писмата,
никой не е оглупял от четене.

Отвори им тайната си стая
с части от клавиши и отломки
на взривени залези и камъни.
Ще хрущят в обувките им спомени.

Тук се съблечи, не протестирай!
Ще плющят на погледи камшиците.
Бавно унижението ще умира,
щом наденеш голата си истина.

Сладко от смокини ще почерпиш.
Късните ти гости са крилати.
Може и случайно да са минали
да потърсят с теб дъха на лятото.