Оглушах от много думи, но празни.
(И мисълта вече бие отбой!)
Сапунки и крамоли, клюките разни
заливат ме като мътен порой.
А душата ми иска да пее
за красота, доброта, светлина,
а мисълта ми - да се смее
над глупостта, арогантността...
Няма вече някой да хвърля
обидите си в моето лице!
И безпричинно да безчинства...
Невинността не е само в дете!