автор: aksioma

Наричам я улицата с липите, сега им е и сезона.
На Московска срещу св.София има къща с мрачен двор, него съм го нарекла градината на къщата с котките.
Потънала в мрак и сумрачна зеленина опасана със високи стени и ниши в тях, там никога не съм виждала да достигне слънце.
В нишите има изписани цветя и птици феникс в тъмночервено.
На мраморните пейки в градината винаги имаше поне три котки.
котки..
застинали котки
харесвам котки и те ме харесват
има нещо тайнствено и гальовно в тях..
Тъжна градина беше, занемарена, полъхваше на нещо изоставено от хора и Бог.
Потръпвах винаги когато минавам от там, но котките ме харесваха.
Обръщам си главата надясно и градината я няма.
Мирише на липи и слънце.
Жива съм и си мисля за котките.
Днес ми беше лош ден, никакъв вървеж, ама никакъв.
Пиша всичко това, като в дневник.
Май не съм имала дневник от ученическите години, а и тогава знаех, че майка ми го четеше и не пишех всичко.
Как да си съхрани човек тайната..
Как да е гальовен..
Как...