автор: pale_with_fear

Дървото е изгнило - до ръждиво
и в прах изронва си душата.
С гнездото, опустяло в клоните -
премръзнали, студено - голи странници.
Това не е гнездо в дървото обезлистено,
това е шапката, захвърлена от някой скитник.
Присвила се и чака кукувицата -
през някой мрачен ден яйцето свое да отбие
и да избяга в самотата с две три песни.
До следващото си парцалено дърво,
където ще е крадла на огнища. Нежелана!
И пеейки си орисията във срички две:
ку-ку ку-ку ку-ку
ще е забравила какво оставя зад гърба си -
самотното яйце в изгнила шапка
в протегнатите към простора сухи клони,
очаквайки да се превърнат в чудо!