автор: fustu4ko

Кому е нужно в изгубени вечери,
като тази...

Душевна аутопсия на литър бира
с непознат?
А той дори не иска да те слуша-
дотегнало му е
от женски излияния и истини,
и си е тръгвал
като останалите, само че от други.
Сега е празен-
с едничка мисъл в стъклен поглед
по края на полата ти.
И после ще ти вземе телефона -
от куртоазия,
но няма и да си помисли утре
да чуе как си.
Няма да си спомни, че цял живот
теб е чакал .
Глупаво е да го помниш-
проидохата .
Стегни се де, все още можеш
да се отпуснеш.
Да осъмнеш по плажа с изгрева.
Ще трябва само
Да са научиш да забравяш
за снощи.

Кому е нужно в изгубени вечери
като тази...