автор: marinkis

Днес Неда имаше рожден ден.
Майка й пазеше всеки динар,който можеше да скъта за бъдещата операция,тъй че тазгодишният подарък се ограничаваше до памучна блуза. Блузата всъщност не бе особено евтина за стандарта на бедното босненско семейство,но Недината майка бе сигурна,че малкото гланцирано картонено етикетче щеше да извика поне за малко усмивката върху лицето на 15 годишната девойка.Неда не помнеше някога да е получавала блуза или каквато и да е друга дреха с етикет. Откакто се помнеше всичките й дрехи бяха или от хуманитарни помощи,раздавани от Сините каски(или както им викаха децата-"Смърфовете"),или подарени от съседи,или в краен случай-купени от някой магазин за дрехи втора употреба.
Тази сутрин Лазар почука на вратата по-рано от обикновено.Всяка сутрин той идваше до Нединия дом,за да й помогне по пътя за училище.Не,че беше влюбен в нея.Дори леко я мразеше.Яд го беше,че бе загубил баща си и чичо си през войната,а никой не му обръщаше и наполовина от вниманието,посветено на Неда.Фондации не му изпращаха лично дрехи и храни,не получаваше картички от UNICEF,а на Запад не бяха открити банкови сметки на негово име.Но все пак той имаше два крака,а Неда само един.Почука силно.Три пъти.Прекъсна съня на Неда.Същият кошмар от 10 години насам.Вече не й се струваше тъй страшен.Дори й бе скучен.Особено в началото. Пет годишна.Сръбските танкове влизат в селото й.Ася-учителката застава на пътя на колоната.Но танковете не спират.До преди няколко години постъпката на учителката й се струваше невероятен героизъм и съжаляваше,че репортерите от CNN се появиха чак,когато Смърфовете дойдоха да приберат труповете,но сега в цялата история виждаше едно голямо безумие.Пълна глупост.Не смелост,не героизъм,никаква храброст-само плоска глупост.Ася не бе единствената глупачка.Хлебарят-Душан,стиснал в потните си ,треперещи длани стара пушка от Титово време,наобиколен от мъжете на селото излиза от барикадираната пекарна,псува и се кълне в коляното си,че ще спре масовото изнасилване в двора на джамията. Мъжете зад него ги покосява картечът.Душан бива обезобразен с приклади и вързан зад един танк.После разправяха,че бил влачен до Баня Лука.Лазар почука точно преди да дойде онази част от еженощния сън ,която някога караше Неда да се буди рязко и плувнала в пот.Вечерта, когато заедно с другите деца тя излиза от близката курия,от която скрити, бяха гледали зверствата.Пълнолуние.Пожарите са спрели.Вече няма какво да гори. Повечето деца намират майките си,прегръщат труповете и остават вкопчени в тях до идването на Смърфовете. Недината майка бе отишла до сестра си в съседното село.Готвеше се сватба.Неда няма кого да търси.Върви бавно между труповете,не изпитва страх.Само малко й е студено.Спъва се в някаква ръка,превързана през лакътя с червена,карирана кърпа.Чичо Цера-пощальонът. Пада върху лицето му и усеща върху гърдите си топлият му,влажен дъх.Умира.Но все още е жив."Вода!"-шепне той.Устните му-изсъхнали,напукани и кървящи,тъй че му коства по-голямо усилие да ги отвори след като веднъж са залепнали,отколкото да процеди дума между тях.Неда сяда до главата му и започва да гали потното му чело с две ръце."Вода!". Стиска до побеляване на пръстите пушката на дядо Душан."Вода!".Неда тръгва към чешмата в края на улицата.Там, където пребиха Душан.Кална,кървава локва.Старата мраморна чешма с медните чучури.Откъс- нали са верижката със сребърния черпак,от който поколения бяха пили изворна водица.Неда решава да напълни шепи.Трябва да пристъпи напред.Само крачка.Нагазва в кървавата кал.Първо усеща ужилването на детонатора.Дванадесет волта.Не боли чак толкова.Но тя вдига уплашено краче.Сега вече боли.Мината гръмна.Чешмата е хубава.Бяла.Мраморна.Неда вече е загубила съзнание.Ася не бе единствената глупачка."Вода!".Цера умря.
-Неда!Ставай!Имаш колет от Бристол.-Лазар пали сутрешната си цигара и крещи нетърпеливо.Тънкото му шушлеково яке въобще не е подходящо за Босненската зима.
Набързо облечена,Неда с мъка отваря вратата,балансирайки само с една патерица. .Майка й все още спи сред алкохолни пари.Рестото от 10 доларовата банкнота,дадена й от бизнесмен с неизвестен бизнес за рожденния ден на дъщеря й,с която бе купена памучната блуза й бе стигнала за два литра наливна ракия.Сънува как й подарява новата дреха и я изпраща на операция в Германия.
-А-а-а…честит рожден ден!Ето ти пакета.Снощи ми го донесе леля Саня- пощальонката,дето идва от Сански Мост,но беше късно и реших да ти го дам днес.Тъкмо,де. За празника.
-Йеби го и празника!Пак някоя пееща картичка,два шоколада и чифт чорапи.Ако има чорапи,ще ти ги дам-аз получих вече достатъчно,а ти пак си обул кецовете си на босо.В краен случай ще ти дам поне единия.На мен чифт ми не трябва.
-Не псувай,де!Хората мислят за теб.-Лазар гаси наполовина цигарата си и я прибира в празна кибритена кутийка,за да има какво да пуши до края на деня.Мисли как още да обнадежди осакатената девойка,но виждайки празната бутилка на масата решава да си замълчи.
-К`во зяпаш?Да.Пак е пияна.-Неда изтръгва колета облепен в марки с лика на Елизабет ІІ от ръцете на Лазар и небрежно го захвърля на леглото.-Айде да ходим,че като се събуди ще повръща и не ща да съм край нея.
Неда прекара деня в училище с незаличима ехидна,подигравателна усмивка.Псуваше право в очите всеки позьорски акт на внимание и не пожали дори класната си,след като последната се опита да намести стола под нея.На връщане към вкъщи мислеше да изгони и Лазар,но той я напсува след като откри,че му е откраднала кутийката с цигарата и по този начин си отвоюва уважението й.За деня.Не си поиска цигарата.Нямаше смисъл-Неда вече я беше изпушила,а той така или иначе нямаше друг подарък за нея.
Когато се прибра вкъщи,майка й я посрещна с целувки и прегръдки,а памучната блуза бе помпозно разперена върху леглото.Неда благодари вяло,облече блузата(печката беше изгаснала и в стаята бе доста студено),намери стърчащ конец от ластика на десния ръкав и започна да го дърпа и навива на показалеца на лявата си ръка,разглеждайки марките по жълтата пощенска хартия на Бристолския колет.Неда се досети,че като малка имаше книжка,донесена от Съветския съюз,в която профилът на Баба Яга поразително напомняше този на Елизабет ІІ.
Засмя се,скъса конеца,с който разринкваше десния си ръкав и посегна към подаръка от Бристол, като предварително си обеща,ако има шоколад веднага да го даде на малката Драгана,живееща отсреща.Но шоколад нямаше.Чорапи също.Първо видя картичка,подписана с много почерци, но след като я обърна,за да види лицевата й страна откри,че това дори не бе картичка.В ръцете си Неда държеше снимка на двадесетина деца.Някакъв клас,от някакво Бристолско начално училище.Луничави,бели,тук-там рижави британчета я гледаха усмихнато.Всяко от тях се беше подписало на обратната страна на снимката.Класната я нямаше.Нейният подпис май също липсваше.Той би трябвало да се открои на фона на все още неоформените детски почерци. Първоначалното намерение на Неда да си запали печката с Бристолската картичка постепенно се изпари.Практиката на болшинството фондации да изпращат сладникави картички,лакомства и дрехи втора употреба (в най-добрия случай-нови чорапи) на деца пострадали или загубили родителите си през войната я отвращаваше.Не,че не обичаше сладко или нямаше нужда от някоя и друга дреха,но знаеше,че басейните на не един от западните богаташи,които гледаше по телевизора в селското читалище,бе изграден с пари,източени от подобни фондации.Тази снимка й хареса.В нея имаше нещо непринудено.Неорганизирано.Подателят върху жълтата пощенска хартия нито започваше,нито завършваше с думата foundation или нещо подобно. Беше частно лице.Нямаше и буква на Кирилица,а повечето фондации занимаващи се с Балканските бъркотии имаха на разположение щатни или нещатни преводачи,които пишеха абсурдни пожелания и идиотски обещания за скорошна помощ и оздравяване."Мамка ви уруспийска!Какво оздравяване?Нямам грип.Крак ми липсва."След като установи липсата на основните белези на позьорски фондационен подарък,Неда заключи,че дечицата,колкото и да бе невероятно са проявили странна форма на гражданско самосъзнание,в резултат на което тя бе получила подарък за рожденния си ден.Постави снимката на малката масичка до леглото си и понечи да разгледа останалото в пакета.Книга.Твърдите корици я накараха да си мисли,че първолаците все пак са сложили някое шоколадче,но освен книгата друго нямаше.J.K.Rowling-явно това бе авторът.Harry Potter-а може би това бе авторът.Много мило.Бяха й изпратили книга на английски.Това само доказваше,че инициативата бе на самите деца.Неда учеше френски в училище,но единственото изречение,което можеше да каже бе:"Не говоря френски"- бе убедена,че ще и послужи.Излегна се на леглото и запрелиства книгата.Хубави илюстрации. Цветни.Изключително подробни.На една се виждаше някакво очилато,смотано момченце заключено под някакви стълби.Художникът не бе пропуснал да нанесе дори подобаващите за ситуацията малки бляскави сълзички зад лупообразните очила.На друга това същото момченце летеше върху метла.Неда бе възмутена от плагиатството на Запада-Баба Яга бе тази,дето летеше на метла.Тъпите англичани дали въобще знаеха коя е Баба Яга!Но онова,което привлече вниманието на Неда бе белегът на челото на яхналото метлата момче.Косата му се развяваше през време на полета и откриваше странна зарастнала рана,защо не и белег по рождение.Неда прекара остатъка от следобеда в изучаване на илюстрациите,вечеря "празнично" с майка си и си легна.

* * *

На другата сутрин Лазар не дойде тъй рано и кошмарът се проточи бавно и тягостно.
-Картичката пееща ли беше?-Лазар не се интересуваше наистина.Просто му беше интересно дали ще успее да ядоса Неда.Чувстваше се странно приятно,когато тя му се сопкаше.
-К`во ти пука?Не се прави,че те интересува.Интересува те не дали картичката е пееща или не,а дали ще ти дам чорапи.А!Пак си бос!Еми,съжалявам,пич,нямаше чорапи.Само няк`ва книга.
-Не се ядосвай,де!Не ти ща чорапите.Каква книга?
-Не знам.На английски е.Ама има хубави илюстрации.Май става въпрос за някакво момче,което…бе не знам точно к`во прави,ама се забърква с разни приказни герои.Ама всякакви,сещаш ли се?Лети на метла-като нашата Баба Яга,разправя се с разни магьосници с мантии на звездички-като оня-Марлин ли там,к`в беше-от английската митология,та и Цербер има на едно място.Абе книга за всички народи.От на всеки народ приказките по нещо.-Неда говори ентусиазирано на неслушащия я Лазар,който трескаво шари с поглед по земята в търсене на някой по-дълъг фас.-А т`ва момче-главният герой не е няк`в да ка`еш много силен или някакъв Рамбо-ми дете.Разбираш ли?Невзрачен такъв-с очила и грозен белег.Сякаш гледаш някой из нашето село.Ама с по-такива дрехи.
-Чорапи няма,викаш?-Лазар се навежда и взима от пътя сравнително не къс фас.Опип- ва джобовете си за кибрит.
-Не.За първи път получавам нещо,което не е от някоя фондация.Нещо,което не е докарало парички в нечии джоб.Разбираш ли?Някакви дечица,от някакво училище по някакъв си начин са разбрали за мен и са се лишили от закуски за деня,за да ми изпратят тая книжка. Сещаш ли се?Без никой да ги кара.И снимка са ми пратили.Много са грозни всичките.Ама едни такива усмихнати.Дай ми да си дръпна бе,стисльо!
Лазар така и не разбра защо тази книга бе тъй ценна за Неда.През следващия месец книжката обиколи почти всички къщи в селото,като по-образованите родители дори обясняваха на децата си историята за кучето-Цербер.Никой така и не доказа кое от двете имена на корицата е това на автора,кое на книгата,дали това не са два автора(щом книгата бе сборник от приказки, логично бе двама човека да са правили селекцията) или пък,че въобще няма автор (щом книгата бе сборник от народни приказки,как ще има автор),а просто заглавието бе по-дългичко.За едно обаче съселяните на Неда бяха единодушни-въплъщавайки в себе си митични герои и същества (особено Баба Яга,или поне метлата й) и давайки главната роля на едно смотано хлапе,с още по-смотан белег,при това на челото,което тъй силно напомня на босненско сираче,английската книга за първи път накара измъчените босненци да се почувстват не само географска,но и културна част от Европа.Някои дори псуваха българите и им се подиграваха,че напират да влизат в Европейския съюз,след като в книгата нямаше нито мустакат овчар с кавал,нито хайдутин с гайда,нито мома с роза зад ухото."Икономически може да сме в кенефа на Балканите,ама тая книга ни пусна казанчето!"-пиянските размишления върху картините от книгата предоставяха многовариантни прочети на геополитическата обстановка на Балканите и Европа,но като цяло всички клоняха в една посока-Босна не беше вече само дестинация за хуманитарни помощи.

* * *

От три седмици Неда не ходеше на училище.Не можеше да стъпи на здравия си крак. Крайно време бе да се направи операцията,за която се събираха пари.Майка й отиде до Сански Мост.Там намери "бизнесмена" представител на една от фондациите,събираща пари за протезирането на девойката.Господина заяви,че за момента това не било от неговата компетенция.След десетина минути той културно се извини и потегли с някаква черна кола. Недината майка си спомни,че предишния път автомобилът бе друг."Горкият човечец-с каква благородна работа се е захванал,пък всеки път в чужди коли се вози."Подобен,почти същия отговор получи и в другите две фондации,които бяха обещали съдействие по Нединия случай.
-Мамо…-Неда вече говореше трудно.По цял ден лежеше и гледаше снимката на луничавите Бристолски дечица.Вече знаеше картинките от книгата наизуст и те все по-често се явяваха в сънищата й.Веднага след смъртта на чичо Цера.Сънуваше и децата от снимката. Говореше с тях.Играеше с тях.С тях разглеждаше книгата с тъй обикновения герой.Днес той убиваше змей в Охрид,вчера беше затрил вещица край Лондон,а утре щеше да се разправи с Баба Яга,крадяща деца от Баня Лука.И вече я нямаше бедността,глада,минираните покрайнини на селата,хуманитарните помощи,старите дрехи,спомените от войната…и всички деца бяха еднакви,а тя-15 годишната девойка риташе топка с луничавите британчета и се смееше,и не псуваше,и не пушеше,и бе на пет.И бе като тях.И Лазар бе там.И той бе тъй хубав,и той се смееше,и имаше чорапи,и имаше баща,та и чичо си имаше.И беше като тях.И нямаше "ние". И нямаше"те".
-Скоро мама!Скоро ще заминеш за Германия.Ще ти сложат краченце,мама!Всичко е готово.Само трябва да ти подготвят документите.

* * *

Днес Лазар се върна от екскурзия до Баня Лука.Децата загубили родител през войната заминаваха на разноски на общината.И понеже той бе спрял цигарите (вече не искаше да се прави на интересен пред Неда-тъй или иначе не я виждаше),не даде полагащите му се джобни за тютюн или други глупости,ами влизайки в една книжарница реши да купи подарък за Неда.Видя лицето на героя,разбудил духовете и вдигнал самочувствието на селото да го гледа от една полица.Същият онзи-очилатият.Невзрачният.С грозния белег.Но имената на корицата бяха…"Наше издание!"-помисли си Лазар и веднага го купи.

* * *

-Неда!Неда,миличко!Слънчицето на мама,събуди се пиленце!Виж,Лазе що ти е донесъл от Баня Лука.-невиждалата небе от месец девойка отвори очи.Майка й я събуди,преди да започне хубавата част от сънищата й.Бялата мраморна чешма.Неда все още виждаше медните чучури.Кървавата кал.-Виж,миличко,сега ще прочетеш книжката.
Неда се отърси от кошмара,погледна очилаткото от корицата право в очите,сграбчи книгата,прошепвайки:
-Благодаря ти,майко.
И се обърна на другата страна,разгръщайки твърдите корици.Прочете книгата за 14 часа.Точно 14 часа,сякаш не мигна.След като прочете дори броя на печатните коли на последната страница,понечи да захвърли книгата,но не й стигна сила.Просто отпусна ръка и книгата се строполи на пода.Заплака.Сега вече мигаше,но през мътните сълзи.И от умора заспа и засънува.Но след Цера и чешмата видя погребението на Лазаровите баща и чичо,трупа на Лина,настъпила мина,докато била на полето с козите,бременната кака Зара,носеща тежки куфари по прашния черен път към Сански Мост,след като родителите й я бяха изгонили,за дето носела копелето на сръбски войник.Видя един френски войник от Смърфовете,който предложи на братовчедка й Вера да легне с него за три консерви.Видя и как Вера отива към лагера на Смърфовете.Видя младежите от селото да завързват червени кърпи на лакът и да тръгват след някакъв самозван Босненски командир,който на другия ден ги бе закарал право пред сръбските окопи.Видя и некролозите на младежите.Сали,Небойша,Павле,Муса,Неманя,Павел,Гоце… Видя английските луничави дечица с хубавите им топли дрехи,със здравите им лица с розови бузи,с богатите им родители,с белите им зъби,с пълните им стомаси,с веселите им спомени,с топлите им чорапи…
-Неда!-Лазар бе дошъл и коленичил до леглото й.-Смърфовете ти пращат инвалидна количка.Докато мине операцията.Хайде да се поразходим.Аз ще те бутам.Ще минем да им благодарим.
Неда не извърна разплаканото си лице към Лазар.
-Не ща.
-Добре.Да им кажа ли нещо от твое име?На лейтенант Д`Матиз,де.-Лазар усети,че Неда не е добре.Та тя едва говореше.
-Да.-прошепна девойката.
-Какво?
-Пичка му матерна!-изкрещя Неда.




Марин Рашков
03.03.2006 год.