Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 751
ХуЛитери: 5
Всичко: 756

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pc_indi
:: Marisiema
:: LATINKA-ZLATNA
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтабез заглавие
раздел: Други ...
автор: aksioma

не съм люлката
аз съм онази елегантна извивка на вятъра
който те е прегърнал..

Почти не виждам, седя и пиша това което искам да напиша, пиша с усилие и уцелвам буквите по навик.
Преди обяд, главоболие, изпих един аспирин почти без вода щото не ми се излизаше от стаята и не ми се правеха няколкото крачки до машината за вода навън в коридора, но лекото стягане на стомаха ми напомни все пак, че вода си требе колкото и издръжлив стомах да имаш.Взех си пласмаската от редичката чаши и натиснах студената вода, после съвсем малко топла, видя ми че повече е топлата и пак студена и тогава чух зад гърба си
- Я, пак, тази игра с чашата и водата ми хареса!..и се смееше, от кога не бях чувала някой да се смее..
Тихо бе дошъл или унесена в мислите си не бях забелязала че има някой зад мен.Каза ми че имало нещо символично в това да се срещнем пред машината за вода, едно време така се срещали пред чешмата моми и ергени, смяхме се.
Преди години много ме харесваше, та се наложи да го запозная с една приятелка която приличаше на мен за да спре да ме харесва и за малко не се ожениха с нея, такава съм си аз, филантропка, жалко че не се ожениха все пак, докато се шегувахме за водата и момите с ергените ме докосна неволно или не за онази част на ръката между рамото и лакътя и каза, яяя ама ти си доста яка за жена, което си беше комплимент или отговор на - ето защо не смеят да пият вода с мен хората, защото съм яка, човек все някога, но винаги и ако е търпелив, си получава отговорите.
Сега знам, градът беше друг, срещам се с много хора, питам ги и никой не ми казва, мравките танцуват ли?..
преди дъжд
или изобщо..
някога
докато се изкачват и слизат по зелена тревичка движението им може и да изглежда хаотично, но всъщност е танц..
танц е, нали?
Винаги ще има утре.
А мен дали ще ме има утре е друг въпрос.
Но светът ще продължи да го има.
и винаги ще има утре
тва за успокоение на живите.
Изглеждаше тъжен и уморен, а беше най големият авантюрист който познавах.
Защо всички хора които виждам са тъжни и уморени..
Защото текат дните с мътна вода?..







Публикувано от hixxtam на 30.06.2006 @ 15:44:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   aksioma

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 12:55:58 часа

добави твой текст
"без заглавие" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: без заглавие
от wert на 30.06.2006 @ 16:18:44
(Профил | Изпрати бележка)
може би просто ти си тъжна и уморена и си сложила мътните очила?

поне при мен механизмът е такъв...

поздрави и ти изпращам малко оптимизъм:))


Re: без заглавие
от aksioma (aksioma@club-35.com) на 30.06.2006 @ 22:55:17
(Профил | Изпрати бележка)
стар текст е това :)

но си прав за очилата, по принцип е така..

и благодарности за изпратения оптимизъм :))

]


Re: без заглавие
от krissi (p.g.d@abv.bg) на 30.06.2006 @ 16:55:54
(Профил | Изпрати бележка)
"Винаги ще има утре."

Отметни косите от очите си,разтегни присвитите устни в усмивка,изтрий мрачните мисли.Иди до близкият парк и виж мравките и пчеличките,чуй песента на птичките! Докосни се и черпи сили и енергия от природата от първичното! Животът е хубав и след мътната вода идва бистрата или както в приказката "цветна - златна".....

Поздрави - харесах!!!


Re: без заглавие
от aksioma (aksioma@club-35.com) на 30.06.2006 @ 22:59:35
(Профил | Изпрати бележка)
:))
мерсаж за харесване и напътствията най вече :))

]


Re: без заглавие
от midnight_witch на 30.06.2006 @ 20:21:13
(Профил | Изпрати бележка)
Искаш да пея.
Не мога.
Млъкни.
Няма смисъл да грача
истини стари
Уморих се от толкова
честни лъжи
и накрая наистина все ми е тая.
Този свят не започва и свършва със мен
и не спира да се върти,
ако утре съвсем ненадейно
си отида -
ти пак ще заспиш.
Сутринта пак
светът ще отвори очи
и ще бърза по пътя си ококорен.
И тролеят зад ъгъла пак ще звъни
Ще се блъскат отново в метрото
Две три птици
нехванали птичия грип
ще разрязват небето с крилете си …
Ще е светло
и слънцето пак ще блести,
и жени ще целуват мъжете си
(тука мама ще се насълзи),
но не срещнах по пътя си влъхвите
не изгряха за мен ни луна,
ни звезди
все така с живота се блъскахме
Не е важно дали
умея да пея
или просто да казвам истини
Изронена от път,
уморена от себе си
оцелявам.
Чрез стихове.


Re: без заглавие
от aksioma (aksioma@club-35.com) на 30.06.2006 @ 23:05:55
(Профил | Изпрати бележка)
страхотен стих!!

ми ше оцеляваме разбира се :)

реверансите ми - за теб

]


Re: без заглавие
от radi_radev19441944 на 30.06.2006 @ 23:53:05
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Привет.


Re: без заглавие
от aksioma (aksioma@club-35.com) на 01.07.2006 @ 12:20:50
(Профил | Изпрати бележка)
аксиоматични привети :)

]