автор: dafna

"И най-силният между нас често няма
сили да стори онова, което всъщност знае."
(Фр. Ницше)


Пътникът върви и вярва,
че вече е написал края
на своето покорство.

Съмнението - новото му сетиво,
сродява го все повече
със дявола
като във брак по сметка -
опияняващо и кратко.

Стъпките - по-точни
от градския часовник -
нямат време -
всички векове
са резервирани
от войници и пророци.

Пътникът е назидание
от отмъстителни пастроци.
А той не крие мръсния балтон,
проядените ръбове на чантата,
продупчения шал,
обувките от битпазара,
кривнали във другото столетие
без да знаят.

Той е късметът на слепците,
за него пътят е един
и вярва, че го е наизустил
поне до залеза на боговете.