автор: mini4ka

А утре ще е болезнено истинско
и ще ни пари дъхът на липите,
обагрял толкова нощи измислени,
на Вчера вече ще ни мирише.

До утре ще бъда не себе си,
а хиляда безпаметни грешки,
ще стискам до кръв ръцете си
и ще ги ближа с насмешка.

Към утре дълго ще се изпращаме
и ще се гледаме в нечие Вчера,
нека още не се разплащаме,
имай още мъничко вяра.

От утре ще мразя ръцете си,
защото на тебе миришат,
ще изкрещя дробовете си,
додето не спра да дишам.

След утре ще изтрия дните си,
и ще те търся във всяко Вчера,
докато не падна мъртва в нозете ти.
А днес - днес е само химера...