автор: vitsavia

Петъчен стих е срещата ми с теб.
Неволята го е изпратила
да ме измъчи.
Разплитат ръце запетаите
и сгръщат раменете на сърцето ми -
а ти толкова искаше да ме погалиш...
Изключително малка седмица.
Аз така и не тръгвам -
търся си извинение
в разписанията на гръмотевиците,
за да не дойда,
за да не те последвам
в опита да обменим стилове
и граматики.
И ако ме дочакаш
ще видиш,
че съм облякла само заглавието.
Ти си по-добрият поет -
остави ми един автограф
под лявата бенка на шията
и ще ме познаеш.