автор: ru

Завърнах се във бащината къща...
Но прагът й самотен днес мълчи...
Тук посрещах изгреви, а нощем
сбирах в шепи хиляди звезди....

Всяко кътче ми напомня, мамо,
за стъпките ти, твоя топъл глас...
Къде си!? ...И защо те няма, мамо?
Завърнах се! Сега съм си у нас!

Може би си някъде по двора...
В стаята ти всичко си е в ред...
Гласът ти чувам, сякаш ще отвориш.
Тук съм, мамо! Пак ще бъда с теб!

..... Защо не ме посрещаш мамо!?
Не понасям тази тишина...
Немее къщата, а теб те няма....
Душата ми се къпе в самота.

И татко някъде се бави...
Може би е някъде със теб...
Не вярвам да сте ме забравили...
А в гърлото - сподавен вик...

Завърнах се във бащината къща...
Но прагът й самотен днес мълчи...
Тук посрещах изгреви, а нощем
сбирах в шепи хиляди звезди...