Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 1004
ХуЛитери: 7
Всичко: 1011

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LioCasablanca
:: poligraf
:: pinkmousy
:: rhymefan
:: pastirka
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазбивачът на надежди
раздел: Любовна лирика
автор: pasata

"Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш", Цитат от Майка Тереза


Навярно не пълната луна
ограбва покоя на съня ми,
треперещ ме събужда в кошмар ужасен,
повтарящ всяка нощ един и същи страшен съд
в различни измерения -
навярно не пълната луна,
а мисълта за теб -
и онова единствено местенце в моето сърце,
сега ридаещо и опустяло
без твоя топъл поглед,
без вярата ти в мен.
Къде е аленият цвят на твоето доверие -
аз стъпках го безсилен да те задържа,
упреквах те, че нямаш воля да се бориш,
залъгвах се, че думите ми раждат в тебе вдъхновение,
а сам разбих вълшебното кълбо,
където уловени във стъкло усмихват се във цвят надеждите,
разбих опората, която ти намираше във мен,
и след това ръката ми остана празна да виси,
протегната - подкрепата ми, във която вече ти не вярваш,
от която нямаш нужда.

Да, ужасът кошмарен на моята присъда е:
аз съм разбивачът на надежди,
аз посякох алените макове на мечтите и копнежите -
и те лиших от топлата прегръдка и доверието,
и хвърлях върху теб вина и те осъждах,
че в релсите на твойто отчаяние сама заключила си твоята любов,
а аз самият постепенно обградих лицето ти
и го затворих в клетката на ревността и неутолимия си гняв.

И затова сега живее с болка в теб усещането,
че аз дори за миг не се запитвам как се чувстваш,
ала не знаеш ти, че аз сънувам очите твои тъжни,
и се разкъсвам от образите на страданието ти,
изтръпващ от желание за мъст към всеки,
който иска да те има, нарани и изостави.

Да, аз съм разбивачът на надеждата,
защото твоят смях, когато не е споделен със мен,
изпълва ме не с радост, а със самотата, че
не отправяш вече погледа си и душата си
към моите очи, дори когато аз отчаяно ги търся,
и всеки опит мой да те достигна
превръща се от ласка във плесница,
и все повече и повече затваря се сърцето ти за мен.

Обграждах с нежност и търпение
едно - едничко само цвете алено за теб,
ухаещо, цъфтящо, трептящо и копнеещо,
цвят на обичта и на надеждата.
Сега е стъпкан макът - аленото цвете,
не носи мирис на утеха, на покой, на вдъхновение,
и в твоите очи не свети вече неговият цвят,
защото аз превърнах се за теб
във разбивача на надежди.


Публикувано от hixxtam на 28.06.2006 @ 13:20:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   pasata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 51318
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Разбивачът на надежди" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.