автор: mini4ka

А още ни отива да сме глупави,
сами да си солим по раните
и млякото си често да отхлупваме,
та котките със него да нахраним.

А още ни отива да сме истински
сред фарса на безумните ви съботи,
от Андерсен да просим сини приказки
и после да изгаряме несбъднатите.

А още ни отива да си вярваме,
когато искаме да се сбогуваме,
с любов да се опълчим срещу варвари,
а после...от праха да се изтупаме.

А още ни отива да се имаме,
безбожни и набожно примирени,
и баница от лудия да взимаме,
кибрит да палим, ако е студено.

А още ни отива да сме влюбени,
мостовете сами да си изгаряме
и карта да отказваме, изгубени,
и пак да се опарим по опареното.

***

А ни отиваха кръвта под ноктите
и истините. Но пораснахме.
Сега залавяме в капани котките
и весели, отпиваме от млякото.