автор: utro

Наистина животът има тайна!
Отровата омесва с черно вино.
Веселието помни, че е паника
на пулса във насечените линии.
В иконите да вярвам не поисках!
Аз вярвам в рисувача им, в ръката,
от темпера събрала ален писък
и син прашец втъкала в нимба златна.
Мълчания в ята от думи-жрици!
На мен - пчелата,
питата - на тебе.
Плетем човек във ситна плетеница -
духът му - Юг,
а дрехата му - Север!

Дълбана с острие сълзи лютнята,
но не сълзи, а радост сътворява.
В грънчарска пещ е хвърлен сипей-вятър,
през който те наричам болка лява.