автор: pale_with_fear

Неизживяна пролет е душата ми,
отнесла в себе си
цвета на недокоснатите минзухари.
С настръхналите чувства,
отлетели като миг.
в изгубеното вчерашно мълчание,
пред чашата, която аз строших.
Със утрешния ден прескачам лятото
в очакване на мойта закъсняла есен -
със вопли, с шарени листа,
но без настръхналите хризантеми.
Пред зимата,
която с парещия сняг в косите ми
ще ме зарадва с глас на внук.