автор: bombata

(написано по едно предание от с.Добърско
,където става дума за битката на Косово поле между събраните християнски войски предвождани от сръбският княз Лазар и османските табори на султан Мурад през 1389г.) Там във дебрите на Рила, на скалите в Германица, гнездо е непристъпно свила кръстопереста орлица. Господарка на простора тя лети над върховете далеч от хищници и хора и сестра на ветровете. А по зелените баири неброено стадо се белее, на кавал овчар ми свири славей сладко пее. Скачат агнетата сугарета, а кучетата пазят вярно, да не ги нападнат зверовете или орлите да ги грабнат. Но ето вече два,три дни орлицата не се явила, дали стихия я срази или се негде спотаила. А в гнездото малките орлета писък дават до небето, жадни,гладни останали своита майка зачекали. И ето там в далечината лети,лети…една орлица да си види планината и гнездото в Германица. С последни сили се опитва да стигне своите канари не успява а залитва пада връз скалите стари. Кавал замлъква сред гората и овчарят онемен подкарва стадо към скалата от почуда запленен. "Где е била,где летяла, я да видим що е яла"- тъй си мисли сам овчаря, с нож корема и разпаря. Спира дъх да си поеме, що вижда-гледка страховита. "Затуй я нема толкоз време, то…било заради очите." Тя…била е таз орлица на Косово,на бойното поле, с гарвани и други птици на паднали очите да кълве. И я няма толкоз дни и орлетата пищят,пищят, а тя събирала очи на войници извървели своя път. Защо,защо ли клета птицо ти отне им светлината с последни капчици сълзици преди да се простят с душата. Проклеха те с последен дъх и клетва стигна те във планината преди да стигнеш своя връх се приземи во веки на скалата. *** Там стоят и днес скалите със стройни мури обградени и орли кръжат във висините от ясно слънце озарени. 2000г.