автор: amebcho

-Не го прави.
-Писна ми от вас. Сега и "не го прави". Ще си правя каквото искам.
-Аз ти казвам кое е по-добро за теб.
-Аз ЗНАМ кое е по-добро за мен. Омръзна ми някакви други хора да решават това вместо мен.
-Аз съм ти брат. Забрави ли.
-Не, но изглежда, че трябва.
-Разкарай се оттам.
-Няма. Като по-голям брат винаги си ми казвал какво да правя и аз съм се страхувал от теб. Сега ти казвам - омръзна ми.
-Опасно е. Не разбираш ли?
-И какво? Всичко свърши. Защо и аз да не свърша?
-Защото когато нещо свърши, нещо друго започва.
-А ако не искаш да започва нищо след теб. Това също е добра идея. С мен ще свърши целия свят. Ти няма да съкествуваш защото мен няма да ме има да те гледам всеки ден и да уставновявам присъствието ти.
-Това е гледна точка.
-На моята гледна точка се крепи целият ми свят.
-Твоят свят. А на нас? Как ще ни е без теб?
-Все ще преживявате някак.
Стоеше на балкона си. На перилото.
Брат му беше на вратата и се чудеше какво може да направи.
-Найде - опита се пак брат му. -Слец оттам.
-Няма. Или поне няма докато не си отидеш.
-Няма да си отида докато не разбера какво ще стане с теб.
-Ще стане това, което аз си искам.
-Без да помислиш за околните?
-Писна ми и от тези околни. Само с тях трябва да се съобразявам.
-Нали човекът е социално животно.
-Аз не съм. Аз съм животно. Знаеш ли? Може би съм птица. Просто трябва да скоче и ще разбера.
-Недей - тръгна към него брат ме, но се усети навреме и се спря.
-Искам да разперя криле и да полетя. Не искам да съм затворено животно-човек.
-Това не е изходът.
-Какво знаеш ти за изхода. Ти си в лабиринт. Всички сте в лабиринта на съществуването.
-Но не сме тръгнали да се самоубиваме. Нали?
-Откъде да ви знам. Никога не съм ви разбирал.
Той трепна за момент на перилото и брат му затаи дъх...