Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 592
ХуЛитери: 3
Всичко: 595

Онлайн сега:
:: Oldman
:: BoboDux
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовекът, който искаше да лети - Първа част
раздел: Разкази
автор: amebcho

-Не го прави.
-Писна ми от вас. Сега и "не го прави". Ще си правя каквото искам.
-Аз ти казвам кое е по-добро за теб.
-Аз ЗНАМ кое е по-добро за мен. Омръзна ми някакви други хора да решават това вместо мен.
-Аз съм ти брат. Забрави ли.
-Не, но изглежда, че трябва.
-Разкарай се оттам.
-Няма. Като по-голям брат винаги си ми казвал какво да правя и аз съм се страхувал от теб. Сега ти казвам - омръзна ми.
-Опасно е. Не разбираш ли?
-И какво? Всичко свърши. Защо и аз да не свърша?
-Защото когато нещо свърши, нещо друго започва.
-А ако не искаш да започва нищо след теб. Това също е добра идея. С мен ще свърши целия свят. Ти няма да съкествуваш защото мен няма да ме има да те гледам всеки ден и да уставновявам присъствието ти.
-Това е гледна точка.
-На моята гледна точка се крепи целият ми свят.
-Твоят свят. А на нас? Как ще ни е без теб?
-Все ще преживявате някак.
Стоеше на балкона си. На перилото.
Брат му беше на вратата и се чудеше какво може да направи.
-Найде - опита се пак брат му. -Слец оттам.
-Няма. Или поне няма докато не си отидеш.
-Няма да си отида докато не разбера какво ще стане с теб.
-Ще стане това, което аз си искам.
-Без да помислиш за околните?
-Писна ми и от тези околни. Само с тях трябва да се съобразявам.
-Нали човекът е социално животно.
-Аз не съм. Аз съм животно. Знаеш ли? Може би съм птица. Просто трябва да скоче и ще разбера.
-Недей - тръгна към него брат ме, но се усети навреме и се спря.
-Искам да разперя криле и да полетя. Не искам да съм затворено животно-човек.
-Това не е изходът.
-Какво знаеш ти за изхода. Ти си в лабиринт. Всички сте в лабиринта на съществуването.
-Но не сме тръгнали да се самоубиваме. Нали?
-Откъде да ви знам. Никога не съм ви разбирал.
Той трепна за момент на перилото и брат му затаи дъх...



Публикувано от aurora на 23.06.2006 @ 17:48:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   amebcho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 33021
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Човекът, който искаше да лети - Първа част" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.