То някой ден до тебе ще доплува
през всичките сезони и морета.
Тогава друг навярно ще целува
обеления гняв по коленете ми...
Тогава друг навярно ще изпива
живота от среднощното ми тяло.
И аз ще бъда като утро жива.
И даже ще повярвам отначало
в смъртта и в справедливия й смисъл
след нея по-човечна да възкръсвам.
Но само който със кръвта е писал -
разбира,че за прошката е късно...