автор: bombata

Какво се цупиш мила
какъв съм аз-нима не си разбрала?
Дали мечтите с мене си разбила
и живота си на слука проиграла.

Знам,че искаш хубава кола
и някъде луксозна вила,
лелееш да въртиш света
а даже в столицата ни не си ходила.

Аз обичам те,но туй за теб не значи
и целувката ми пари те като слана
щом не ти купувам мода от "Версаче"
и нямам в джоба пукната пара.

Все ми даваш пример за комшията,
по нахакан бил,засмян и мил,
но на него пълна му е шията
каквото има всичкото е наследил.

До вчера си търчала по нивята
и там нейде с мен се запознала,
а сега ми казваш,че заради децата
все йощ не си ме напуснала.

Но недей,недей ,о мила
недей тъй мене да виниш.
Какво съм крив че майка ти те е родила
в наше село-не в Париж.

Нима виновен съм за оня ден,
кога ти първа ме хареса.
Знаеше че съм обикновен
но стигах ти за интереса.

Дали съм бил аз твоята шестица
от сложното житейско тото
или пък не очаквана плесница
с която плесна те живота?

Недей,о моя мила са таквиз неща се хаби
и прогони си от душата мракът,
че знаеш краставите жаби
в един гьол квакат.
29.03.1997г.