автор: JACK

…..
Матусал - гарванът на Кантонера - наблюдаваше с интерес хилавата, неустойчива фи-гура, която едва пристъпваше. Изглежда останалите тук-там траверси от пенроузови триъгъл-ници затрудняваха равномерния и ход. Падаше. Надигаше се. И цялата оплескана в лепкавите нишки съставящи релсите, фигурата продължаваше упорито да се клатушка напред.
Гарванът реши, че би могъл да намери нещо вкусно, по чудо задържало се все още върху фигурата. Закръжи отгоре с разузнавателна цел. Хареса си един израстък върху това, което служеше за лице на странника. Кацна на челото. Заби нокти в очните кухини. Беше му малко неудобно да работи надолу с главата. По-късно се оказа, че и смисъл не е имало. Откъснатото парче беше отвратително - Стефан се бе простудил наскоро и още не му бе премивала хремата. Плюс това имаше и доста полепнали нишки от релсите, които поради аконтиниумноста си действаха зле на храносмилателния тракт. Докато премисляше дали си заслужава да задълбае в търсене на нещо по-съедобно, Стефан се спъна за пореден път. Беше навлязъл в инверсен участък и ходенето съвсем се затрудни. Просна се напред и захлупи под себе си гарвана. Инверсията ги изхвърли върху насипа. Претърколиха се по него, докато не ги спря един тесеракт, нашарен с неразбираеми руни, служещ за километричен камък.
Полежаха известно време в принудителна прегръдка. Гарванът беше отдолу...
Накрая на Матусал му додея от неизясненото положение. Пък и позата му не бе кой знае колко удобна. Опита да се измъкне. Не успя. Двамата се бяха слели с някои телесни части и трябваше да обединят усилия. След няколко непълни шепи от времето Стефан-Матусал се поизправиха. Не се виждаше жива душа наоколо. Освен къщата на Кантонера, но тя бе обърнала гръб. Запътиха се нататък.
Кантонера седеше отпред и пресипваше пясък от едната си шепа в другата. С всяко пресипване обемът пясък намаляваше.
- Така се топи времето на живота. - рече Кантонера, без да се обръща специално към някого, но не се изненада, когато чу:
- Но-скоро е вода. Защото изтича по-бързо.
- Пясък е. Водата е мокра и се задържа като влага по пръстите. - докато изричаше това Кантонера измъкна ръждивия гвоздей, който закрепяше неподвижно фуражката. Свали я и върна гвоздея на мястото му. - За да не влиза въздух. - обясни.
- Неприятно е наистина.
- Да, особено когато е влажен. Хремата е сигурна.
- Изобщо боледуването е неприятна работа. - додаде Стефан, визирайки неотдавнашната си собствена настинка.
- Освен ако си здрав. Иначе не разбираш кога от какво си болен. Всичко така се обърква.
- Имате право. Неопределеността на нещата е неприятна. Но, струва ми се, че деформирането е по-неприятно. - пак визирайки себе си, но този път сегашното си състояние.
- То е вид неопределеност. Освен това Никой не може да определи точната форма на нещата. Поне наоколо. Неизяснена метрика, нали разбирате. Тъкмо това е лошото.
- Или доброто. Може да приемем която и да е форма за нормална. Тогава няма да има деформиране.
- Лошо е, защото без изначална форма нещата не могат да се осъществят в пространството и се размиват във времето.
"На мен ли го казваш?" - помисли Матусал, все още сиамизиран със Стефан, който рече:
- Такава изначална форма няма и не може да съществува.
- Има и тя е... - Кантонерът видимо искаше да каже още неща, но последните му песъчинки бяха отнесени от неочакван повей. Някак си омекна и се килна на една страна.
- Ето, затова водата е по-практична. Накрая винаги остава малко влага, колкото да си довършиш приказката поне. - заключи онази част от Стефан-Матусал, която преди беше гарван.
- Особено ако я употребяваш пестеливо в този сух район. Водата де. - додаде другата част.
Прекрачиха мъртвия Кантонер и влязоха в къщата.
В началото тя ги посрещна недружелюбно. Най-напред се откъсна вратата и едва не ги смаза. После подът се продъни и с труд успяха (главно Стефан, Матусал участваше само с досадливи подмятания за нечии способности) да доразбият дъските и измъкнат заклещения крак. От апаратите за връзка се чуха позивни. Стори им се знаменателно и бе взето едно съвсем необмислено решение, което всъщност бе причина Стефан така неистово да се стреми да напусне града.
Излязоха. Взеха фуражката на Кантонера. Не забравиха да измъкнат и гвоздея. На са мия Кантонер вече му бе все едно дали ще хване хрема или не. Прикрепиха с гвоздей фуражката върху задната част от главата на Стефан и се върнаха към апаратите.
Поеха дежурството...
Приседнаха пред къщата. Трупът на бившия Кантонер беше изчезнал, но не обърнаха внимание на незначителната подробност. Загребаха с шепата на Стефан пясък. Запресипваха го от едната в другата шепа. С всяко пресипване мисловния вятър отвяваше по няколко песъчинки.