* * *
На Жеко Христов
Красива, стройна, уверена,
дъщеря ти като майка
за ръчичка те теглеше -
едно беловласо дете.
И ти подтичваше
след широките, силните крачки,
натам, където Антония - твоята младост -
като слънце на изток залязваше...
О,сигурно ние пак сме щастливи,
сигурно ние пак сме щастливи,
когато отново станем мънички,
а децата ни станат наши родители!...