(Настроения)
В сънища се превръщат дните,
изплували над ежедневието,
отмерващо часовете на часовника -
самотно захвърлен във ъгъла,
строшен от разпенени тежки подкови на коне,
полетели към слънцето.
А плътната паяжина разбива стрелките му!
Няма нощи, а мигове ,
оставили щампи в косите -
жигосани в сламено бяло,
които не могат да бъдат и зоб,
но
червените лунни лъчи отразяват в очите
своите пурпурни сънища -
нанизани макове с листенца
усмихнати тихи лъчи.
И в солени минути
опивам вкуса на любими метличини,
сякаш люлеят ме мощни мечтани вълни.
Отварям очи и си спомням
как с вопли и крясъци заминаха птиците
към своите вечни лета.
Стъпките им остават в секундите,
а в ръцете си нося гнездата им -
очакващи ги...