Дали наистина е безнадеждно тъмен
въздухът около мен?
Потъва ли във ад бездънен -
мрачен, злобен, изхабен?
Защо усещам как дъхът ми секва?
Кой стиска гърлото ми със ръце?
И мойта свобода упреква,
затворил в клетка детското сърце?
Живея ли под похлупака
на хиляди несбъднати мечти?
Все още ли е живо туй, което чака
и вярва, че ще ПОБЕДИ?