автор: sir

Балканската война!
Народите тръгнаха да освобождават брата роб в Македония. Брата роб?!
Българите знаеха, че в нея живеят еднокръвни братя, останали под робство по силата на гнусен дипломатически заговор.
На сръбския войник се внушаваше, че Македония е Южна Сърбия, която едва ли не е люлка на сръбския народ.
Мигар е възможно?! Кой не знае, че от памти века на Балканския полуостров живеят елини. Вярно е, че по-късно сърби и българи се откъснаха от лоното на ортодоксалната църква, но в Македония... Не че нямаше вулгари, но колко бяха?!
В Югозападна Македония настъпваше Тесалийската армия под върховната команда на крал Георги. От Серфидже и Еласона дивизиите се устремиха към Енидже Вардар и след еднодневно сражение, с решаващата помощ и пробив на македонските четници, влязоха в града. ениджевардарци посрещнаха подобаващо освободителите от петвековното робство. Сложиха големи софри и ...
Първата работа на „освободителите" е разграбването на чаршията и нейното опожаряване. Дюкяните и мазите бяха на „брата-роб", но войникът си е войник, а и с учудване чуваха, че „братята" говорят на друг не елински език. Вярно е, повечето от ениджевардарци говореха гръцки, защото бяха потомствени занаятчии и търговци, но обикновеният им, майчин говорим език беше български. А ениджевардарки не знаеха повече от „ калимера".
В обширната къща на търговеца Хариш Божков отседна заместникът на краля, сина му княз Константин. От семейството на търговеца в къщи бяха останали само баща му, деветдесет и седем годишен старец и жена му с трите си дъщери. Шест стаи имаха горе и шест долу Божкови, но бяха натикани в кьошака и една малка стаичка, за да не пречат на негово величество княза. На двора в летните постройки се настаниха ординарци и лакеи. Очакваше се да разбият турската отбранителна линия на река Вардар и да влязат триумфално в Солун.
Ден, два, три ... колчем се ослушвал в притихналата къща княз Константин, неизменно дочувал, че дядото, снахата и момичетата си говорили само български:
- Дедо, да ти направам ка`аве?
- Дедо, да ти донцам по`апок?
Не издържал княз Константин и изпратил ординареца. Влязъл старият Георги Божков, прякоросван Фаразъм. Поканил го княза.
- Милас еленика? /Говориш ли гръцки?/
В рода на Божкови няма мъж, който да не говори всички балкански езици и освен тях френски, немски та и английски. Някои от мъжете знаят и арабски. Големи търговци, за тях знаенето на много езици било задължение. След отговора княза продължил:
- Каце!... Кафе, папу?... Фумас? /Седни! Кафе, дядо? Пушиш ли?/
Запалили по цигара. Адютантът донесъл кафе.
- Фело на серотису, папу, апо посо хроня мелате автити глоса? /Искам да те питам дядо, от колко време говорите този език?/ Запитал княз Константин.
- Автити глоса - отвърнал дядо Георги - ти меламе апо папук е прапапу. И андропи пу зуни сти касаба ке оло перо милане моно вулгарика. Апо тим лимни проската милане еленика, ке гявто емис леме Орумлук, гя авто мас лене Вулгарикон. / Този език го говорим от дядо и прадядо. Всички хора, които живеят в града и около него говорят само български. От езерото надолу всички говорят гръцки и затова го наричаме Орумлук, а на нас ни казват Вулгарикон./
Намръщил се княз Константин и повикал адютанта.
- На ерфо деспотес! Ке и стратеги нарсун! / Да дойде владиката! И генералите също!/
До идването им не проговорил повече. След като повиканите насядали по миндерлъците, князът се обърнал към владиката:
- Вре, папу, се авти ти Яница ти гя лаос ехе, ке ти глоса милане? /Бре, дядо, в тази Яница, що за народ има и какъв език говорят?/
Владиката погалил важно брадата си.
- Апо та вивлия ке апо авто пу ксероме аптин история ола ине еленика. Ке о лаос, ке и глоса. / От книгите и от това, което знаем от историята всичко е гръцко, и народът и езикът./
Константин почервенял от гняв.
- Вре, скато! На и история! - посочил той дядо Георги. - Песто, папу, апо поте милате ти глоса ! /Бре, лайно! Ето историята!..Повтори, дядо, от кога говорите езика, на който сега разговаряте!/
Дядо Георги повторил : Апо папу, ке прапапу. /От дядо и прадядо/
- На хесо та вивлиа сас! На хео та историа сас! На - посочил княза дядо Георги - автос и андропос ене и история! /Да ви сера на книгите! Да ви сера на историята! Ето този човек е история!/


Разказът на дядо Георги Божков - Фаразъм се е запазил от поколението му и ми бе предаден от неговия внук Георги Хариш Божков.