автор: angar

Едно поточе
в планината знам.
Къде е - никога не ще издам!

Над гладката скала водата
тече прозрачна,
а скалата
гори във всички цветове,
с които грее и дъгата!

Тъй многоцветната дъга
със устни я е оцветила,
когато, жадна след дъжда,
в поточето вода е пила!

С какво е свързано не знам -
дъгите пият все оттам!

Към туй поточе аз
ще се насоча
и ще си построя висок трамплин,
от който,
без да бъда исполин,
с овчарски скок дъгата ще прескоча!

Ще мина и от другата страна!
Ще се превърна временно в жена!
Да видя, както казват - и отзад,
какъв изглежда този мъжки свят!

Ала ще трябва нова външност
да си взема,
а и душевност женска да приема.

Защото се страхувам - инак няма
да стане номерът. И неведнъж
ще ме обиждат с:
"Мацка - а пък грозна като мъж!"

Не ще е трудно - толкоз самодиви
са в "Хулите"!
И всичките - красиви!
Те по чертичка своя ще дадат -
и с красота ще ме обзаведат!

Ами кратунчанки! Такива поетеси
и хубавици!
Само с две от тях
ще се направят няколко принцеси!

Кратунчанки боготворя
и ги обичам!
По нещичко на тях
да заприличам -
от радост и от гордост
ще се пръсна!

И само няма да съм толкоз мръсна!

Ако ме любят -
ще е в плевници и зад дуварите,
но не и в църквите, върху олтарите!

От Господ нищо
скришно не остава!
Но той затуй е Господ - да прощава!

Но пред светците му
и пред светиците не бива
човек греха си нивгаш да разкрива!