Малко лилаво човече ме захапа за носа
и поиска да отрежа хубавата си коса.
После жълтичко ме боцна и през смях каз'а:
"Искам, искам и за мене, давай пръстче от ръка!"
После черното отсече:
"Искам аз една гърда!"
А отзад пристъпи плахо синьото и прошепн'а:
"Дай ми ти едно ушенце, ще го нося на врата!"
Някъде зад мене ме прегърна Сивота
и с усмивка ми припомни:
"Хей, а тази хубава уста?"
А зеленото отвърна:
"Дай на мене тез очи! Аз си имам цял буркан, но кат твоите - уви!"
И червеното човече, дет мълчеше до сега,
се усмихна и протегна мъничката си ръка:
"Аз ти искам сърчицето - за колекция една!
Ще направя аз изложба на разбитите сърца!"
Аз се сепнах и се дръпнах:
"Вий не сте дъга!!!
Бързо връщайте ми всичко,
аз си искам участта!"
И разбягаха се всички,
но остана Белота.
Тя ме гушна и прошепна:
"Връщам ти и малко тишина"