автор: divkozel

Едно ми е следобедно,
едно ми е мъгляво...
Ще трябва май да си обирам крушите.
Столетие до есента остава.
Задушница е.
И задушно е.

От жега камъните проговарят.
Далечко са реките и моретата.
Комар около темето ми обикаля
и лакомо
зениците му светят.

Във Враца, Харманли и Ихтиман
навярно има много като мене,
които се кандилкат край домашния тиган
и се топят
в неистовите жеги.

Екваторът премества се у нас
и, въпреки добрите климатици,
на мен ми е горещо. В този час
комшийката разхожда се в градината...

На пръст въртя презрамките на потника.
Защо не дремна, а стоя и страдам?!
Тече у мен трибой между съпруга и работника,
и солджъра от Н-ската бригада.

Едно ми е наднормено и чоглаво,
но ако искаш- можем да се срещнем
под някоя лозница или някое дърво-
горещи думи да сменим в горещото!

Ще го направим ! Да! Ще се напием
напук на термометрите и задуха.
Ще изгради Илия-та килията.
Голяма работа, че сме на работа!