автор: miglena

огънати
в настръхнали котешки гърбове клавиши
разтапят
пръстите до оголен живак
нотните релси
дерайлират
неканена спирка
в пасторален мажор
лястовичи пера
трептят
в маково стакато
тънкогласа лозница
вие трели около брадичката ти
слънчогледови стоножки
плуват кроул
в оросените лехички по кожата
млади царевици
се пръскат
на пуканки от жещината помежду ни
нищо, че
никога
не съм опитвала вкуса на къра
дъхът на змейско сено
ме е татуирал вътреутробно там,
където сега ашладисваш
акорд от себе си
и
най-късата нощ се композира в
пулсиращо мигнолетие