автор: Gargabela

Виновна си - крещиш ми гневно в мрака.
Червени букви в тъмното горят.
Виновна си - палачът в мен те чака.
На клада мислите ми ще те изгорят.
Обличам груба плашеница, нежна кожа
изприщена и в рани да кърви.
Виновна съм. Не! Повече не може
така да продължава. Спри! Боли.
Виновна си - ми ехото повтаря
със устните на утринния бриз.
Виновна съм - душата ми изгаря.
От тази пепел ставам антихрист.
Часът прокълнат, в който съм родена,
превърнат е във птица без крила.
В очите си е спрял живот - вселена
със мъртво Слънце, с каменна Луна.
И миг след миг звезди - сълзици капят
по бузите на вчерашния ден.
На устните му кротко - там - се стапят,
когато моли се с любов и страст за мен.