***
Така, изправена на гарата,
приличам на посрещач, който очаква вятъра.
Гарата гъмжи от посрещачи като мен.
Никой не носи цветя.
Но всички ще вдишат вятъра,
връхлитащ с поредния влак -
той ще изпълни гърдите им,
после бавно ще се изниже из ноздрите,
вече направил телата им по-леки…
Как, не усещате вятъра
сред този багаж от лични вещи?!
Аз все стоя и чакам на гарата,
иначе, кой ще го срещне?