автор: vavilon

Уморените криле на мисълта принудиха Лили да заспи по- рано от обичайното за нея време. А какво друго и оставаше?!….Тъжните очи гледаха навън и съзерцаваха мокрия сняг, топящ се под лъчите на Слънцето.
" Днес е по-топло от вчера. Чувствам се по-добре. Четох "Дневникът на Микеланджело- лудия". Страхотия! Каква откровеност на таланта и непосредственост в стила, ала труден характер, неспособен да буди чувство на симпатия у другите…Въпреки това има нещо близко в съкровеността на писенето, което ме топли и ме кара да му се възхищавам."
Вратата се отвори силно. Чу се запъхтяване, мърморене в коридора. Силвия се прибираше от занятия и побърза да потърси сестра си. Тромавата и подходка, прекалено засилените мъжки очертания, чипият нос и присвитите устни, изпъкваха при бързото и сравнение с Лили. Тя беше нейна противоположност. Нежна и деликатна, изваяна като скулптура, с правилни черти, контрастираха със емоциите - болка и тъга.
"Понякога нахлува в мен Мрака на отчаянието.Изпитва ме, питайки ожесточено: "Ти си безполезна твар. Не е ли по-добре да те няма?!".Аз смлълчана му отговарям различно, с Да, Не, Може би, Махни се, но Мракът стои и ми се присмива жлъчно. Тогава плача много, след което ми олеква.Отговарям на въпроса вече с голяма усмивка:"НЕ!Аз съм млада, хубава, вярваща!Все някога ще се намери изход, зная това! Ще има донор! И ще захвърля инвалидната количка.Ще спра да ходя три пъти седмично на лекар, в потискащата болница! И ще посрещна най- хубавите си мигове, тичайки по зелените поля, беряща минзухари и зюмбюли!Ще ходя на училище, после ще работя, намирайки си много приятели! Заедно ще се веселим лудешки, ще творим собственото си бъдеще! И ще срещна Любовта, седнала кротко на пейката в парка до нашия блок…Ще се залюбим и ще се любим до забрава!"

Силвия отвори вратата на дневната, видя спящата Лили с книга в скута и шумно въздъхна, въздъхна от негодувание. Доскоро с Лили се отнасяха почтително- деликатно заради болестта и. Каквото и да ставаше , след въпросите ЗАЩО, КОГА, КАК, сестра и беше все невинната, чувствителната, болната… Майка им я съветваше, че трябва да прояви по -голяма търпимост и грижовност спрямо крехката Лили.
"Да, все тя, нали!-подвикваше на родителите си - Все тя е правата!Добрата, послушната!.."Горкото дете!"…
За Силвия : "Защо имаш двойка?!"," Бягаш ли от часове?!", Къде ти бе ума вчера?!
Силвия започваше да мрази и в омразата си бе безпощадна и саркастична.

Нямаше 16 следобяд. Родителите бяха на работа. От скука тя избяга от последния час. Реши да се обади на Стоян. Харесваше го и с любопитство, и с желание, прокарваше пръсти през косата и тръпнеше цялата.
Момчето често идваше у тях.На пръв поглед изглеждаше "непораснал мъж", както се шегуваше бащата, но очите на Стоян често искряха, а умът му беше остър като бръснач. Силвия се расваше, че той и обръща внимание, пишеха домашните по английски език, учеха задачите по геометрия.
Поне веднъж в седмицата звънецът до външната врата чуруликаше, а Силвия изкачаше като зайче,с туптящо Сърце, и го канеше вътре. Случваше се Лили да влиза при тях. Тогава сестра и я гледаше с пренебрежение, след което се умилкваше около Стоян.

"Имам да разказвам нещо, дневниче, но се чувствам глупаво.Сигурно ще прозвучи дръзко и несериозно, …Мисля, че открих Любовта.Истинската, вдъхновяващата!Тя си има име, започва със С.Видях го за първи път преди седмици у нас.Обаче има проблем, защото след като прочетох снощи размислите на майка Тереза, се почувствах зле : " Хората са неразумни, алогични и егоценрични. Обичай ги, каквото и да става. Доброто, което правиш, ще бъде забравено до утре. Прави добро, каквото и да става!"
Ето, видя ли дневниче колко съм лоша, мислейки за онова момче! За Стоян, когото сестра ми харесва, а може би обича! Мислите ми са объркани, хаосът е в мен, обитава съзнанието безпорядъчно. Лоша съм! Нечестна съм! Не мога да градя добро! Само пиша тук и се самосъжалявам…Но аз обичам Силвето! Силве, прости ми!…

Силвия набра телефонния номер на Стоян.Уговори си среща за 17 часа. Помоли го да погледнат една задача по алгебра. Момчето веднага се отзова.
- Лиляно, събуди се! Събуди се, де! Хайде, мързелано! Трябваш ми! Къде остави черната спирала и онова кафяво червило?И защо ми пипаш в нещата!
Лили отвори с нежелание очи. Беше сънувала, обаче не помнеше сънят.
- О, Силве, дойде ли си?!
- Кажи ми, де, нямам време!
- В моята стая в шкафа до прозореца е, в първото чекмедже.
- Оф, добре! Отивам до банята!
Лили се прозя интуитивно и веднага разбра за кого ще се разкраси сестра и.Миглите и трепкаха,а сините и очи неволно се сливаха с яснотата на небето.
"Ще дойде!- трепна, после съжали-Аз съм еретичка! Трябва да спра да мисля за него!"

Стоян облече черните си дънки и сложи новия пуловер.Кръвта му, раздвижена от ума, правеше лицето му да изглежда по детски румено и наивно.Но в орловият нос и в тъмните очи виждаха дълбочина, чувство за достойство, сериозност, откровеност."Ще я видя! Пак!"- радваше се Стоян и слагаше гел на косата при огледалото.
Звънецът!….Гласовете стигнаха до хола. И там я видя. Ускореният му пулс забави за миг мисълта : "Твой съм, Ли-ли…"
-Лили, не ни трябваш, за да ни светиш!Пусни си телевизора!- заповяда сестра и. Вратата се затвори. А Сърцето на Лили туптеше като на сърничка. Извитите и вежди се събраха за размисъл. Отвори дневника и записа: "Твоя съм! Твоя!…Какъвто и да си. С кого и да си. Където и да си. Завинаги!"- после зарида тихо в шепи…
…Беше ли възможно?!



09.03.2006 г.