автор: klio

Тя е малка грациозна жена на около 38 години с дълга черна коса и черни очи.Тялото и е гъвкаво с движенията на хищник от семейство котки.
Иска и се да е лъвица, но е само сиамка.Израсла е в един от най бойните квартали на столицата и всичките и приятели са мъже, може да се справя с всякакви ситуации, може да се бие, да псува, да спи навън под небето, да не яде, даже да открадне ако е необходимо да преживее.Това вече е в миналото и.Сега е малка грациозна жена.Облича се задължително с къси поли, може да си го позволи защото има красиви крака.Обувките и са с висок ток и звука от токчетата и без да искаш се запечатва в съзнанието ти когато върви с полюшваща се гъвкава походка, а тя знае как да върви.В природата и е.Отмята си косите назад и те гледа с една мекота в очите от която ти идва да я погалиш.Носи злато авторска изработка.В ръката си държи каишка на която води малко бяло кученце.После го взима на ръце и се качва в колата си, която съпругът и е купил.Съпругът дребен на ръст, е дребен и в ранга си на мафиот но е достатъчно богат за може тя да има.Тя има.Защото преди е нямала, а много е искала да има.Сега има.
Когато той каза, ако имам целия свят половината бих го дал за да те купя, аз се усмихнах.Ласкаеше ме.После усмивката ми се стопи като чух продължение - и да те затворя в една стая между четири стени и никой да не те вижда освен мен.А когато излизам навън да си меткам фереджето на лицето и само очите ми да се виждат или и те да не се виждат - смеех се и все още ми беше като на шега.Няма да излизаш навън, аз ще излизам и ще ти нося всичко каквото поискаш.Не се шегуваше.Разговора го започнах аз на шега, питах го каква цена би ми дал, ако трябва да ме купи.Понякога питах хората какво мислят за мен.Той е красив мъж.Аз бях с цената на половината свят.Да ми завидиш на половината.Гледах очите му.Има едно едва забележимо изместване на погледа, като бягство когато аз гледам някой в очите.Хващам го за част от секундата и ми е достатъчно за да знам, какъв човек стои пред мен.Той наистина иска да има всичко.Дано да го има.
Когато искат живота ми винаги съм нащрек.Става дума за моя живот, който си е мой и който мога да го споделя до там до където аз преценя.Не се продавам.Подарявам се.Само ако поискам.Какво е това което кара хората да искат да притежават?Глад?Алчност?Слава богу, нямам малко бяло кученце и не нося обувки на висок ток.Не съм и на 38, на много повече съм.