Една вечер както се прибираше една кола го пресрещна и го подгони. Когато го настигна (а той бягаше бързо) от колата излязоха двама яки типа. Единият извади пистолет и се прицели в него.
-Какво правиш? Недей. Ще ни чуят-каза Другият.
Това изказване беше доста безсмислено на оживената улица.
Хората ги гледаха. Сеир. Някакви си там правеха нещо на някакъв човек. Какво им пука. Е, пукаше им ей така за гледката. Пък и младежът дето го бяха хванали на тясно изглеждаше доста неугледно. Раздърпан, с кървясали очи. И паднал на земята.
-А. Вярно - каза първият.-Какво предлагаш?
-Отдавна не сме давали по традиционния начин.
Извадиха бухалките и сложиха кубинки с метални бомбета (не ти носиха постоянно защото бяха много тежки ).
-Моля ви се-изстена човекът на земята. -Откраднаха го.
-Откраднали го!-каза Другият и му се изсмя. -Защо си позволил да го откраднат.
-Не зависеше от мен-простена Падналият.
-И това не зависи от мен-каза Първият и започна да го налага. -Ще ми се прави на интересен. Такова нещо губи ли се. Сега ти ще загубиш друго.
В главата на младежа беше доста объркано. Той се беше свил на кълбо за да пази тялото си, но това не му помагаше особено много. Чувстваше как отпада с всеки удар. Болката го пронизваше. Той гледаше към останалите хора умолително.
Някои си бяха купили пуканки. Други люпеха семки. Трети залагаха за колко минути ще умре и даваха парите на един ентусиаст, който се беше заел със залаганията.
"Все някой ще мине оттук."-си каза Падналия и ще ми помогне.
А мислите му бяха светкавични. Той нямаше сила да се изправи и да побягне. Те го забиваха с бухалки и ритници в земята.
Наблюдаващите гледаха и подвикваха по някоя и друга дума като: "Точно така.
В гърба. Да-а-а-а-а-а." И продължаваха да гледат сеира.
"Може би някой полицай"-си каза Падналият, но след това се сети, че полицаите никога не идват когато ти потрябват. Значи така? Не все още имаше надежда.
Побоят беше жесток.
Надеждата чакаше.
Накрая всякакви мисли изчезнаха от главата му. В същия миг изчезна и съзнанието му. Той лежеше като труп на земята.
След това те си тръгнаха. Прибраха инструментите в багажника на колата си и потеглиха към следващия проблем за решаване.
Хората продължиха с вечерните си разходки.
Той умираше.
А надеждата още чакаше.
Накрая тялото му се превърна в истински мъртъв труп. Тогава се появи линейката и се опитаха да го върнат към живота. Беше прекалено късно.
Събудиха сърцето му за няколко секунди, но след това то отново отказа да изпълнява длъжността си.
Тогава надеждата стана на крака и умря в нозете на мъртвеца. Това беше последната му надежда.
Надеждата умира последна.