автор: amebcho

Във зората на надежда нова
цял настръхнал и без сън
от нощи, незаспал и схванат
от очакването вцепенен и вън
от себе си не зная аз какво да правя
за света
и чакам,
чакам
чакам
чакам мен насън.
А аз не идвам бързо
крача бавно
и разкрачът ми е мравчешки
сам надежда в себе си да върна
тази цел е необятна.