Павел казва се той!
Той ми пречини това-болката и радостта,
омразата и любовтта.
Той накараме в него да се влюбя
и някак си ума си да загубя.
В очите му,в усмивката широка
намирах смисъл в живота.
Така живеех ден след ден
от обаянието му прекрасно запленена,
прекарвах часовете си в мечти,
които щяха да се сбъднат може би!
Но ето че в един прекрасен ден,
за миг се срути всичко върху мен.
Разбрах,че бляна бил е само мой
и ето ме и мен,без миг покой.
О,как искам само да му изкрещя:
"Ти виновен си за всичко това,
ти ми причини това.
Ти виновин си за моето ридание,
ти ми пречини това страдание!"
Но не мога и знам,че не е правилно това.
Докога ще продължи и още колко ще боли?
Нина 2006г.