Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...