автор: sa6a

Униформата на съзнанието,
пречупена през кръстта,
хаотични мисли
пълнят главата,
отрицателен заряд,
трепе навред!
Енергиини вампири
жадно смучат
от човешката плът.
Луната не спи,
а някой крещи:
-Режи,режи ...
за да не тупти!
Малко дете
продава кибрит,
а цветята увяхват.
Леко потръпване,
усещаш студ,
вали,а ти...
в този час на нощта
нямаш пари за TAXI,
мокър до мозъка на костите
лежиш на единствената ...
свободна,слънчева пейка.
Няма любов!
Липсва щастие!
Нищо добро!
Няма красиво!
Открадната е радостта!
Застинали децки лица.
Влажен,тропически въздух,
повей на морски бриз-
някой имал каприз?
Неизпълнен и незадоволен!
Вечното страдание
ще те преследва ...
по пътя към края.
Незавършена скица
виси на стената,
вече празни са леглата.
Стари изрезки от вестник,
чуваш ли викът на спомена?
Усещаш ли колко е страшно?
Всичко навява само тъга.
Разочарование струи от очите.
Неизказаниете думи тежат.
Островърха шапка се показва-
да не би това да е -ТОЙ?
Моят спасител?
Магьосникът?
Дългата бяла брада,
плащ-черен и вехт
колкото света!
Спасителят в ръжта?
Не,не-твърде късно!
СМЪРТ?
Не,Дискът е твърде далеч!
Невероятностна стихия.
Неуморно броди и търси-
жалките,изгубени души!
А кой е той?
Не знам?
Нямаш ли свян?
Кога ще свърши болката?
Боли-и-и-и-и-...
Малка пътечка,
вървиш и няма край,
никога не стигаш никъде!
Няма изход!
Няма спасение!
Липсва ограда!
Всичко се разпада,
хиляди частици-
свободно пръснати,
хаотично се пилеят.
Омагьосан кръг,
вътре квадрат,
разделен на триъгълници,
вписанив елипси...
точки... Хаосът на Вселената!