Това ли беше филмът?
Това ли е пътят,който трябва да извървя?
Вече няма светлина.
Меки мечти,розов сън,
забулен в простота.
Слънчеви дни и чаша кафе.
Късен следобед,сънени очи.
Две руси глави,прегърнати от чаршафа,
поглед засмян,нежна целувка,
душата прелита от облак на облак.
Но беше твърде хубаво...
за да бъде реалност.
Продължението е друго.
Ролите се сменят,
героите са същите,но
вече нахлузили новите маски.
-Ще те науча как!
-Когато си до мен-ти си всичко!
-Когато не сме заедно-ти си никоя!
Губиш себе си.Настъпва хаос.
В главата ти се готви миш-маш.
-Забравяш главната цел!
-Не позволявай на чувствата да ти влияят!
-Не всеки ден се случва това!
-Прекалено лично.Няма да се меся!
-Девойката е влюбена!
Стените на съзнанието,
отново изградени.
Хиляди прегради пред мен.
Пустиня.Оазисът липсва,
само мираж...нереална фантазия.
Глътка въздух не достига.
Не можеш и не искаш,
а трябва да продължиш напред.
Дори не можеш да си позволиш...
собствената си ...смърт!
Няма да го направиш за себе си,
не трябва да го причиняваш на другите!
-Но какво ти пука за другите?
-Кога те е интересувало.
-Никога?Надали!
-Усещаш ли колко си слаба?
-Дори нямаш волята да забравиш!
Търпиш!Чакаш!Обичаш!
-Това ли е цената на щастието-
пропорционална на количеството страдание?
Двоино по-висока!А-а....мечтите...
къде се изгубиха те?
Как човек е способен да се вкопчи в нещо,
до степен 99% завладяване на съзнанието!
И нищо друго няма значение.
Липсва желание за нещо ново!
Няма тръпка от плътското удоволствие!
Няма смисъл!
Границите се размиват.
Остава само едно...мигът,
в които пак ще те видя!!!